Експлозиите се разгърнаха по планината, по хоризонта. Изглеждаше, че целият този свят се разпада, изливащ върху себе си стомашните сокове от сърцевината си в опит да се самопогълне. Облаците станаха толкова гъсти, че огнените кълба вече почти не се виждаха. По склона на планината започна да се стича сияние, червена гъстота по ръба на гърне. Последваха още огнени ивици. Цялата планина се оказа прорязана от тях. Тиан усети нов пристъп на страх.
Лавата заливаше всичко, избликваше от всеки връх, стичаше се към нея. Напредъкът й бе неумолим. Възнамеряваше да залее целия свят.
Сега гледната й точка се промени. Тиан се загледа в тялото, стоящо на балкона. Осъзна, че то изобщо не принадлежи на нея, а на млад, красив мъж, висок, с широки плещи, с лъскава тъмнокафява коса, добре оформена брадичка и красиви устни. Той й напомняше за принцовете от приказките.
Пронизващият страх, който тя бе чувствала, по външни признаци принадлежеше нему. Тиан знаеше, че ленивите потоци лава, стичащи се по склоновете, предвещават гибелта на младия мъж. Той разпери ръце и отчаяно се огледа, дирещ да зърне някого в мрака. Помогни! Тя видя как устните му оформят думите. Моля те, помогни ми!
Звукът не можа да я достигне, изпреварен от оглушителен рев и грохот, съответстващи на разпада на света. Мощен вихрен прилив блъсна тревата, пръснатите дървета, младежа на балкона. Той погледна право в нея и застина. Умоляващата усмивка сви сърцето й. Тиан се усмихна в отговор, мъжът отново призова за помощ. Балконът и стоящият на него човек изчезнаха, ответи. Земята се разтърси, отхвърляйки и Тиан. Тя се сепна.
По-късно същата нощ тя сънува, че младият мъж лежи до нея. Тези съновидения я измъчваха с еротичната си чувственост. Но въпреки това тя не искаше да спират.
Тиан се събуди с главоболие и слаб спомен за съня — експлозиите, миризмата на сяра, лудешкият вихър. Помнеше удивителното лице и виковете на младия мъж. Странно! Сякаш бе умолявал за помощ именно нея. Но нямаше смисъл да обръща подобно внимание на хаотичните образи, породени от употребата на хедрони. Тя скочи от леглото и забърза към работното си място.
Първите опити с устройството минаха добре. Тиан започваше да разчита историята на кристала. Струваше й се, че писмената, разказващи за претърпяното от него, са съхранени в слоеве светлина. Кристалът се отличаваше с някакво горещо излъчване, а това беше странно. Обичайно хедроните пораждаха впечатлението за хладина. Но до този момент не бе разбрала причината за случилото се.
Към средата на утрото главата й започна да пулсира болезнено. От този момент състоянието й започна да се влошава стремглаво. Пламтежът на кристала се пренесе върху мозъка й. Не биваше да се напряга толкова. Антрацизмът е ужасна орис…
Тиан излезе, събра парчетата кристал, които пробно бе разпръснала из фабриката, и ги подреди върху масата в работилницата си. Отново си сложи шлема, само че пробождаща болка я накара да го свали. Беше все така приведена над плота, отпуснала глава в ръцете си, когато дойде Ги-Хад, придружаван от надзирател Грист.
— Така няма да напреднеш, занаятчия Тиан — каза последният.
Тя бавно повдигна глава и го погледна през замижали клепачи.
— Работя по осемнадесет часа на ден.
— Всички работим усилено — каза отговорникът.
— Аз работя по-усилено от когото и да било! — кипна Тиан. А после по-меко добави: — Имам чувството, че главата ми гори, Ги-Хад. Страхувам се да…
Той пребледня.
— Тогава спри. Няма да допусна във фабриката ми да има изпържени мозъци.
— Но аз имам напредък. Изработих това устройство, за да разчитам хедроните. — Тя указа въпросното.
Ги-Хад взе шлема и го огледа. Докосна кристала с върха на показалеца си. В този момент Тиан затаи дъх, но при него не последва нищо от случилото се с Иризис. Това не беше изненадващо. От психична гледна точка умът му не беше по-активен от къс овнешко.
Занаятчията постави хедрон в сферата и обясни принципа на действие. Надзирателят и отговорникът слушаха внимателно, ала надали разбраха нещо. Това не беше от значение. Никой от двамата не знаеше как функционират контролерите, но разбираха значението им за войната.