— Какво откри? — изстреля Грист с тона на генерал, обръщащ се към зелен новобранец.
— И трите хедрона притежават сходни черти. Функционирали са отлично при инсталация. Ако желаете, можете да проверите вписаните данни…
Ги-Хад махна с ръка.
— Доверяваме се на думата ти.
— Аз не се доверявам на хора, които нарушават правилата ми — заяви Грист. — Тя непрекъснато излиза без разрешение.
Ги-Хад му направи знак да замълчи. Тиан разказа за наблюденията на Джоейн относно ефектите върху извадените кристали, както и за собствените си експерименти. На масата й лежаха парчета кристал, до едно номерирани.
— Оставих тези късове навън: две на слънце, две на сянка, две на сухо място и две на влажно. А тези осем парчета бяха вътре: две бяха досами пещта, две малко по-далеч, но пак на топло, тези двете на средна температура, а тези две при студената южна стена.
Отговорник Ги-Хад изглеждаше впечатлен.
— И какво откри?
— Все още нищо. Току-що ги донесох.
Грист изсумтя:
— Казах ви, че тя само ни губи времето.
— Мълчи, младши надзирателю! — тросна се Ги-Хад.
Лицето на Грист се вцепени. Тиан усети, че се е сдобила с поредния враг.
— Разчети ги, занаятчия — нареди отговорникът.
Тиан можеше само да се моли, че няма да го разочарова. Тя си сложи шлема, стисна зъби срещу болката и постави първото късче в сферата.
— Почти няма излъчване. — Занаятчията го извади и премина към следващите образци.
Отговорникът подхвърли късчето в огромните си лапи, където то се изгуби.
— Номер едно — рече той. — Онова, което е било оставено на слънце?
— Точно така.
Двамата мъже мълчаливо я наблюдаваха как работи.
— Образец номер две притежава известна аура, но слаба. Четирите кристала, оставени близо до пещите, са отишли. Всички останали са непроменени.
Ги-Хад изглеждаше объркан и Тиан разясни:
— Способността им да извличат енергия от полето може да бъде унищожена чрез излагане на слънчева светлина, макар че процесът не е моментален. За голям хедрон ще са необходими дни, може би дори седмици.
— Но това не може да е причината за отказа на твоите кристали — каза Грист. — Те са били съхранявани добре.
— Не, но… Хрумна ми нещо! — Тиан взе шепа кристални парчета от кошницата си и ги провери. Всички те имаха силно излъчване. — Елате с мен при пещите.
Двамата я последваха, като Грист не се и опитваше да скрие раздразнението си.
— Явно за други това не важи, но аз си имам работа — изсумтя той.
Тиан постави две от парчетата до стената на пещта, нажежена до червено, и още две на малко по-хладно място. Остави ги там пет минути, преди да ги прибере с щипци.
Върнаха се обратно в работилничката й, където тя отново измери аурата им.
— Първите две парчета са изцяло угаснали. Другите две имат излъчване, но чезнещо. Виждате ли! — победоносно рече тя. — Ако се нагреят прекалено, хедроните престават да работят. При по-малка горещина отказът е постепенен.
— Тоест казваш, че твоите хедрони са били саботирани — възкликна Ги-Хад. Той се спогледа с надзирателя, чието лице бе упорито безизразно.
— Не разбирам какво друго би могло да бъде — рече тя. — От момента на добиването си до доставянето тук кристалите нито веднъж не са изложени на слънчева светлина, а след като операторите получат контролерите си, те ги пазят по-стръвно и от първородни рожби. Само че са достатъчни пет минути край пещта, за да станат безполезни. Всеки би могъл да стори това.
— Можеш ли да определиш точно кой го е сторил?
— В слабото излъчване на неизправния хедрон долових странни следи, но не мога да ги разчета. За тази цел ще ми е необходим много мощен кристал. А може би с помощта на индикатора…
Ги-Хад изпусна дъха си с просъскване. Той отиде до вратата, за да се убеди, че никой не ги подслушва.
— Значи сред нас има шпионин.
— Така изглежда — отвърна Тиан.
— Постарай се да разкриеш самоличността му преди перквизитора.
— Опитвам се, но…
— Без оправдания! — остро каза отговорникът. — С всяка минута гинат войници, лишени от защитата на кланкери. Ако фабриката не изпълни годишния си минимум, ще се озова на фронта. На моята възраст!
— След десет минути работа започва да ме боли глава.