— Тогава си намери помощник. Иризис не ми изглежда особено заета днес.
— Тя вече опита вчера — отвърна занаятчията. — Шлемът й причини силна болка.
— Казва, че си се опитала да я убиеш — каза надзирателят.
— Предупредих я да не го докосва.
— Тогава помоли друг — рече Ги-Хад.
— Никой друг не притежава нужния опит или контрол.
— Все трябва да има подходящ човек. В тази проклета фабрика има хиляда души!
— Бихте ли се обърнали към огняр с молба да изработи огърлица за жена ви? Или към библиотекар с молба да помогне в ковачницата? Няма към кого да се обърна, Ги-Хад.
— Тогава върви при аптекаря, помоли го да ти даде нещо за главоболие и се захващай за работа! Всичко зависи от теб, Тиан.
— Ами шпионинът?
— Грист ще се погрижи за това.
— Веднага се заемам — мрачно произнесе надзирателят и промърмори: — Сякаш си имам малко друга работа.
Ги-Хад написа на Тиан разрешение да се възползва от церовете на аптекаря.
— Ела, надзирателю, предстои ни работа.
И двамата бързо се отдалечиха. Отговорникът се чувстваше като у дома си сред мини и пещи, сред всичко механично, ала тукашната работа бе неразбираема за него. А това не му се нравеше.
Тиан се върна от амбулаторията без мехлема, който не можеше да бъде приготвен веднага. Тя изпи няколко чаши вода, разтри слепоочията си и отиде да нагледа с какво се занимават чираците. Даря се беше съсредоточила над камъка си. Винс и Ру-Дан внимателно затягаха един кристал. Останалите чираци работеха по масите си.
— Къде е Гол? — попита Тиан.
Ру-Дан повдигна очи и каза нещо на Винс, който остана да се занимава с кристала, докато тя се приближи, сваляйки очилата и прахозащитната си маска. Ру-Дан бе ниска и пълничка, с жизнерадостно пухкаво лице, запомнящо се (макар и не загрозено) с кръгъл белег от шарка в крайчеца на устата.
— Простете? — чиракинята приглади кестенявата си коса с ръка, по която блясваше кристален прах.
— Търсех Гол.
— Не съм го виждала от около час.
— А какво правеше той преди това?
Чиракинята замълча, очевидно в нежелание да докара неприятности на хлапето.
— Обзалагам се, че отново е безделничел! — рече Тиан. — Когато го видиш, кажи му, че искам да го видя незабавно.
Ру-Дан кимна.
— Нещо друго трябва ли ви? Винс и аз точно поставяме кристал.
— Не, това е всичко. — Трътлестата девойка понечи да се върне на работното си място, но Тиан я спря с питането: — А да си виждала Иризис?
— Преди малко тя беше в работилницата ви.
Занаятчията бе прободена от неспокойство.
— Благодаря ти.
Няколко часа по-късно Иризис изникна в работилницата на Тиан, носейки малко бурканче.
— Минавах покрай амбулаторията и аптекарят ми заръча да ти дам това — заяви тя с леден тон.
— Благодаря ти.
Етикетът указваше лекарството да бъде втривано в слепоочията на всеки четири часа — или по-често, ако главоболието упорства.
Тиан отстрани капака, потопи пръста си и започна да разтрива смеската върху челото си. Кожата й се загря. Главоболието, бумтяло неспирно през последния час, леко отслабна. Занаятчията остави бурканчето встрани, придърпа жичната сфера и подири с поглед шлема.
Не го видя. Тиан се надигна и се огледа. Нима Иризис е посмяла да го вземе? Дали пък точно тя не е тайнственият шпионин? Не изглеждаше вероятно. Но пък тя можеше да спечели много, като подкопае Тиан. И нямаше какво да губи.
Занаятчията отхвърли тази мисъл — тя несъмнено бе породена от прекомерната работа и недостатъчната храна. Беше се отправила към столовата, когато зърна нещо в ъгъла на работилницата. Шлемът! Беше деформиран, макар и не фатално. Как се беше озовал там? Много добре помнеше, че го е оставила в другия край на масата.
Не би могъл да се разтроши толкова при обикновено падане. Трябва да е бил захвърлен или запратен с удар! Тиан трескаво го повдигна и с нарастваща тревога го обърна, за да погледне кристала. Опасенията й се потвърдиха: веднага забеляза разцепващата пукнатината. От една точка на повърхността му плъзваха пукнатини, сякаш мястото е било ударено с чук.
Тя постави шлема на главата си, макар предварително да знаеше резултата. Така се и оказа. Той беше безполезен. Кристалът беше разрушен.