Въртежът започна да прелива цветовете си: лилаво, червено, жълто и накрая черно. Болката в главата й рязко се усили, индикаторът заблестя. За момент в кристала се появи излъчване. Тиан запечата образа в съзнанието си, миг по-късно се разнесе някакво пропукване. И поле, и аура изчезнаха.
— Успях! — възкликна тя, въодушевена от тръпката на успешното неопитвано досега постижение. Занаятчията започна да оглежда застиналия образ. В сърцевината му имаше нещо. Тиан обърна картината в ума си и долови остатъчната енергия от сила, на каквато не се бе натъквала до този момент. Несъмнено изглеждаше интелигентна; органична, а същевременно чужда.
Главата й започна да пулсира. Тиан повдигна шлема, натри слепоочията си с още мехлем и отново го спусна. Друг образ блесна в ума й. Люспеста глава с гребен; огромни жълти очи, уста, достатъчно голяма, за да отхапе и схруска човешки череп; стотици зъби. Сгънатите криле не оставяха място за съмнение. Лиринкс! Създанието разговаряше с някакъв човек, може би мъж. Главата на човека изглеждаше някак позната на Тиан, раменете му също. Образът започна да чезне, преди тя да го е огледала добре. Можеше ли това да бъде шпионинът?
Тя разтърка очи. Чувстваше се необяснимо слаба и уморена. С мъка се изправи на крака.
— Виждала ли си Гол? — обърна се тя към Иризис, която бе понесла нанякъде намотка сребърна жица.
— Не! — сопна се запитаната. — Защо?
— Исках да го пратя да повика Ги-Хад. — Нозете на Тиан започнаха да поддават и тя трябваше да подири опората на стената.
— Какво ти става?
— Прекалено много работа — изхриптя Тиан, възнамерявайки да се отърве от Иризис колкото се може по-бързо.
— Над какво? — Сините очи огледаха работилницата. Иризис повдигна сферата, леко я разклати и отново я остави на масата. — Аз ще повикам Ги-Хад. — Нов поглед към сферата. — Тъкмо отивах натам.
Тиан беше прекалено изморена, за да се запита за причината за тази услужливост.
— Благодаря — прошепна тя и отпусна глава между коленете си.
Груба ръка сграбчи рамото й.
— Какво по дяволите става, занаятчия Тиан?
— Отговорник Ги-Хад — унесено рече тя. — Исках да ви видя.
Лицето му изглеждаше като внезапно изгубило цялата си кръв. Какво беше станало сега?
Иризис изникна зад него и застана на прага.
— Защо седиш на пода? — Той й помогна да се изправи.
— Нямам представа какво се е случило. — Мислите на Тиан течаха забавено, с пиянска мудност.
— Занаятчия Иризис е повдигнала срещу теб сериозно обвинение — каза отговорникът.
Тиан нямаше представа за какво говори той.
— Изследвах какво се е случило с хедроните.
— Тя лъже — студено рече Иризис. — Устройството едва не ме уби, когато го изпробвах снощи. Може би тъкмо това е било намерението й. Ето защо е строшила кристала и е намекнала, че аз съм го сторила. А сега е строшила и индикатора си.
Тиан затаи дъх. Иризис би казала всичко, за да се отърве от нея.
— Никой занаятчия не би строшил собствения си индикатор! — изфуча тя. — Би било равнозначно да си отреже ръката.
— Никой занаятчия, който е с всичкия си — подчерта Иризис. — Само че ти страдаш от халюцинации, Тиан. Или ти си предателят… или имаш кристална треска.
— За какво говориш? — викна Тиан. — Отговорнико, тя си измисля. Тя ме мрази.
— Така ли? — Иризис насочи пръста си със съвършен маникюр към сферата. — Какво ще кажеш за това?
Тиан скочи към сферата. Разтвори я и повреденият хедрон изпадна. Вътрешността му се бе изпълнила с млечиста мъгла.
— Сега е унищожила и този кристал — каза Иризис. — Трябва да се отървете от нея, отговорнико, за доброто на фабриката.
Ги-Хад раздразнено стисна ръка.
— Надявам се да имаш добро обяснение за това, занаятчия Тиан.
— Разчитах хедрона — каза чернокосата девойка. Тя взе индикатора си, при което кристалът му се разтроши в ръката й. Тиан неразбиращо се вторачи в късчетата. Индикаторът й беше унищожен. Щяха да са й необходими седмици, за да си изработи нов. Идеше й да изпищи.
— Е? — викна Ги-Хад. — Какво да кажа на перквизитора?
Тиан рухна на колене и зарида.
— Това е кристална треска! — повтори Иризис. — Тя не знае какво прави. Не е в състояние да изпълнява задълженията си, отговорнико.