— Млъкни! — Ги-Хад приклекна до Тиан и й подаде кърпа. — Трябва да ми помогнеш, занаятчия Тиан.
Девойката обърса лицето си.
— Разчитах един от отказалите хедрони — изхленчи тя. — Събудих го отново и го принудих да разкрие излъчването си. Вътре видях образ.
— Тя лъже! — заяви Иризис. — Нямаше я цял ден.
Ги-Хад местеше поглед между двете жени, без да знае на коя да повярва.
— Бях в мината с Джоейн — каза Тиан — и рискувах живота си на шесто ниво, за да намеря подходящ кристал.
— Какво си правила? — рече отговорникът.
— Това е единственото място, където има достатъчно силни кристали. Останалите не вършат работа.
— Това минно ниво е забранено! Как смееш да рискуваш живота си там? Какво ще прави фабриката, ако загинеш?
— Какво значение има? Пак ще ви остане занаятчия Иризис — саркастично отвърна Тиан.
Мълчанието му окуражи Тиан. Изглежда той също изпитваше съмнения относно Иризис.
— Откритието ми може да спаси стотици бойци. И ако тези нови кристали оправдаят подозренията ми…
— Какви подозрения? — настойчиво запита Ги-Хад.
— Те са много по-силни, има богата жила. Те ще могат да задвижват кланкер двойно по-бързо от досегашните хедрони. Това може да ни обезпечи победата.
Той омекна.
— Днес си постъпила храбро и благородно. Но не го прави отново! Щом на риск трябва да бъдат излагани животи, нека бъдат онези, от които можем да се лишим. Но какво видя в хедрона, Тиан?
Тя постави шлема си на ъгловатата му глава, намести пръстите му в сферата, сетне, като взе хедрона, си припомни образа, който бе видяла в аурата му. Първоначално отговорникът изглеждаше отегчен, сетне раздразнен, а накрая объркан и разочарован. И тогава внезапно застина, за да започне да се изправя бавно, вцепенен.
— Видях! — рече Ги-Хад и се обърна към Тиан. — Видях лицето на чудовище!
— Лиринкс?
— Да. — Отговорникът потръпна от ужас. — Беше приклекнал над нещо кръгло, издигащо се над стъбло. Като гъба. И сякаш виждаше. А после говореше с някакъв човек. С шпионина! Врагът е наясно с плановете ни и ще унищожи кланкерите ни един по един…
Иризис не можа да се сдържи.
— Тя лъже! Тя самата е поставила този образ в ума ви. Тя не знае нищо, бива я единствено за разпло…
Ги-Хад я зашлеви с опакото на дланта си.
— Млъкни, братовчедке! Самото ни съществуване е заложено на карта! Не смей да ме занимаваш с детинската си завист.
Младата жена притисна ръка към бузата си.
— Но… Погледнете уличаващите я доказателства.
— Сторил съм го — мрачно каза Ги-Хад. — И в повечето от тях съзирам твоя пръст.
— Чичо обеща, че аз ще заема мястото му на майстор. Тя дори няма баща, а идва от…
— Точно там ще се озовеш ти, занаятчия, ако продължиш да създаваш проблеми. Тиан току-що доказа забележителните си умения. Не зная какво бих правил без нея.
Червеникавите отпечатъци от пръстите му ясно се четяха по лицето на Иризис.
— Не би посмял…
— Отчаяните времена налагат отчаяни мерки, занаятчия Иризис. Първо някой саботира хедроните, после се оказва, че врагът може да засича кланкерите ни, а сега и това…
Ги-Хад внезапно пребледня, започна да трепери и трябваше да седне.
— Какво ви е, братовчеде? — скочи Иризис. Тиан за пръв път я виждаше да проявява загриженост. Но пък той й беше роднина.
Тиан му подаде чаша вода:
— Бяхте започнали да споменавате за някакво бедствие…?
Ги-Хад отпи малка глътка, сетне погледна и двете.
— Мисля, че на вас мога да кажа — рече той с груб глас. — То касае всички ни, особено занаятчиите.
— Какво е станало? — Иризис взе ръката му.
— Тази сутрин пристигна съобщение. Случило се е далеч нагоре по крайбрежието, на двеста левги северно. Изключително важен възел е изчезнал.
— Изчезнал? — повтори русата жена.
— Възелът си е там, разбира се, но енергийното му поле е спаднало до нула. Петдесет кланкера са останали като заковани в Миниенската равнина. Лиринксите са ги унищожили и сега напредват с петнадесет левги седмично. Ако продължат със същото темпо, в средата на зимата ще се озоват пред стените на Тикси.