И тримата замълчаха. Човечеството щеше да изгуби войната. А лиринксите имаха навика да изяждат победените.
— Някой има ли представа защо се е случило? — попита най-накрая Тиан, като се стараеше да остане спокойна. — Има ли някакво сходство със случилото се с предишните контролери, само че в по-голям мащаб?
— Не знаем. Изглежда има две възможности, и двете лоши — заяви Ги-Хад. — Първата е, че врагът е открил начин да блокира или унищожава полето.
Тиан осмисли тази вероятност.
— А втората?
— Че кланкерите са извлекли прекалено много енергия от полето и са го пресушили. Както кладенец, в който биват потопени множество кофи, ще пресъхне.
Отново последва мълчание. След миг Ги-Хад се изправи.
— Обявено е извънредно положение. Получил съм пълномощия да предприемам всякакви мерки, стига те да са свързани със запазването на производството. Оцеляването е най-приоритетно, изпреварва всичко останало. И всички! — Той махна с ръка. — Макар че за какво са ни кланкери, ако не можем да ги захранваме…
— Ако врагът може да открива местоположението на кланкерите ни по излъчването на контролерите — замислено поде Тиан, — бихме могли да създадем някакъв щит, който да абсорбира аурата.
— Щит? — съмнително повтори Ги-Хад. — Възможно ли е да се изработи нещо подобно?
— Може и да е. Имам идея, която бих искала да изпробвам, сър.
— Много добре. Временно преустанови останалите си проекти. Задели не повече от два дни за работа над този проект, после се яви при мен на доклад. Ти какви предложения имаш, братовчедке?
— И аз си мислех за същото.
— Отлично — заяви отговорникът. — Кога ще мога да видя резултати?
Иризис изглеждаше втрещена, но се опомни бързо.
— Ще ми е нужен около ден. Или два. — И като хвърли към Тиан поглед на чиста омраза, младата жена излезе.
Ги-Хад също тръгна към вратата, но на прага се спря и отново се обърна към Тиан.
— Повреденият хедрон и индикаторът ти носят следи от предателя. Няма ли някакъв начин, по който да определиш самоличността му?
— Не и без нов индикатор.
— Имаш ли нещо против аз да ги взема? В случай, че намерим човек, който може да го стори?
— Вече не са ми полезни.
Ги-Хад уви доказателствата в кърпа. Тиан го съпроводи с поглед и изхлипа, когато той излезе. Тъй като вече не можеше да мисли трезво, реши да се прибере в стаята си. Този път взе сферата, шлема и кристала със себе си и заключи вратата на работилницата.
Два часа по-късно тя още се измъчваше в размисъл. По какъв начин врагът откриваше хедроните? Може би лиринксите разполагаха с допълнителни сетива. Тиан нямаше представа. А как щеше да открие отговора, след като не разполагаше с индикатор?
Загубата му й причиняваше и умствена, и физическа болка. Абстиненцията тепърва щеше да се влошава. Трябваше да си намери нов индикатор колкото се може по-бързо. Очакваха я седмици мъка.
Унасящата се Тиан установи, че в още по-голяма степен жаднее за сияещия кристал, който бе зърнала в мината. Как само го искаше…
Помощ! Моля те, помогни ми!
Писъкът звучеше в главата й, звук на чист ужас.
Около себе си Тиан виждаше единствено дим и жълти серисти пари, щипещи ноздрите й. Сигурно заводът се беше подпалил! В мрака тя опипа за дрехите си, но пръстите й докосваха единствено някаква папратова растителност. Кракът й се закачи в някакъв щръкнал корен и тя рухна на земята.
Нещо ярко и нажежено разсече небето, нещо с неправилна форма, което бучеше, докато се превърташе около оста си. То се разби в земята, а ударната вълна хласна Тиан. Растителността поде пламъка, а вятърът го тласна към нея.
Тиан затича. Остри листа разсичаха голите й бедра. Клонки се гърчеха между глезените й. Неспирно, отново, тя падаше. При поредното рухване жената просто остана да лежи, бързо догонвана от пламъците. Тя изпищя.
Събуди се върху леглото си и й беше необходимо дълго време да осъзнае, че не бива изгаряна жива. Потърси фенера. Тромаво започна да драска с огнивото, дори и след като фитилът запали. Всичко в стаята изглеждаше нормално.
Струваше й се, че някой е стегнал слепоочията й в менгеме. Тя зарови пръст в бурканчето с мехлем и намаза челото си.
По вратата й закънтяха удари.
— Какво става вътре?
Тиан се омота с чаршафа и отиде да отвори. Около половин дузина от колегите й стояха отвън.