— Съжалявам — рече тя. — Имах кошмари. Сигурно е от преработването. Вече съм добре.
Мърморейки, те се върнаха по леглата си. Тиан отново се заключи и си легна. Кристалният сън я споходи още преди да се е дозавила. Този път тя се намираше на остров насред широка река. Зад нея се издигаше беседка със седем колони и с покрив от кована мед.
Тя тъкмо посягаше към кошница с плодове, когато откъм водата долетя взрив. Вдигна се пара, реката закипя. Тиан надуши варена риба. Пенестите струи облизваха бреговете на островчето.
Водата започна да се отдръпва. Тиан си отдъхна, но в този момент дочу някакъв вцепеняващ звук, донесен от течението и последван от прилив жежък въздух. Внезапно отвъд завоя на реката изникна вълна лава — червената течна жестокост разграждаше всичко по пътя си. И нищо не бе в състояние да я спре.
Тиан паникьосано се затича из островчето. Заобикаляше я вряща вода. Нямаше къде да иде. Тя се сви, загледана в струящата към нея лава.
— Помощ! — провикна се напразно тя.
Помощ! — повтори красивото лице на младежа от балкона, когото бе видяла в съня си. Той гледаше към нея, сепнат, а тъжно-сладостната му усмивка накара Тиан да се насълзи. Мъжът протегна ръце. Той е загрижен за мен, осъзна удивено девойката. Тя понечи да се затича, но младият мъж бе отнесен от потока лава.
Тиан отново изпищя, отново се събуди и отново й се наложи да успокоява разгневения комитет пред вратата си.
Девойката си легна и се опита да заспи спокойно, ала за трети път я очакваше кошмар. Този път тя тичаше из коридорите на някакъв дворец, опустошаван от снаряди, изхвърляни от вулканично дуло. Огънят бързо поглъщаше великолепната сграда.
— Помощ!
Но отговор нямаше.
Девет
Дъждовната зора, надникнала през прозореца на Тиан, завари спалното помещение в суматоха. Занаятчията вече не правеше разлика между сън и реалност. Медицинска сестра я прегледа и повика целителя, който кресна да му доведат аптекаря. Двамата решиха, че Тиан се е побъркала и тъкмо се канеха да й надянат усмирителна риза, когато дотича отговорник Ги-Хад.
— Какво по дяволите правите? — Той ги разхвърля встрани.
— Това е кристална треска — мрачно заяви целител Тул-Кин. Дъхът му вонеше на ракия от ряпа. — Умът й е безвъзвратно увреден. Вече я бива единствено за размножителната.
— В усмирителна риза?
Целителят сви рамене.
— Какво пък, ризата стига само до кръста. Пак може да се върши работа.
— Трънки! Фабриката не може без нея! Открий какво й има и я излекувай!
Тиан бе отведена в лазарета, където сестра изми лицето и челото й и й даде чай и бульон. Кошмарите продължиха да измъчват занаятчията до средата на деня, когато тя внезапно се изправи в леглото и запита:
— Какво правя тук?
Помнеше пристъпите, но само като сънища, които бързо чезнеха. След час вече бе забравила детайлите. Останали бяха единствено лицето на младия мъж и рушащият се сред пламък свят. Той наистина беше загрижен за нея, Тиан знаеше това. Това беше нещо повече от сън. През цялото това време той я беше търсил. Трябваше да узнае самоличността му.
В късния следобед й позволиха да се върне на работа. Чираците се скупчиха около нея, радостни от възстановяването й. Харесваха Тиан, дори и да не бяха приятели с нея.
Иризис също стоеше там, макар и с неразгадаемо лице. Тиан си спомняше, че го бе зърнала по-рано днес, по време на виденията, изразяващо не съвсем прикрито удоволствие. Всичко случило се изглеждаше тъй странно на Тиан, че тя все повече се затрудняваше да го осмисли. Дали беше получила пристъп на кристална треска? Затрудняваше се да повярва. Познаваше предхождащите болестта симптоми. И не ги беше проявила. Но пък от друга страна… страдащите от кристална треска не можеха да бъдат убедени, че са болни.
Тиан изпрати Гол да донесе сферата, кристала и шлема от стаята й и се залови за работа. Докато тя го чакаше, в работилницата й изникна Джоейн, целият прашасал. Когато я видя, миньорът просия.
— Здравата се бях изплашил — обясни той. — Само какви слухове чух! Готвех се да нахълтам и да те отнеса.
Занаятчията бе толкова трогната, че очите й се насълзиха.
— Би се обрекъл по такъв начин, за да ме спасиш? — Тя го прегърна.