— Животът вече ме е зачеркнал. Не ме е грижа как ще умра. Но на теб ти предстои толкова много живот, Тиан. Толкова много за даряване, толкова много за получаване!
Малко й оставаше да изгуби и малкото самообладание. В този момент дотича Гол, донесъл поръчаното.
— Донесе ли мехлема за главоболие? — обърна се тя към момчето.
— Вие не казахте нищо за него. Да отида ли да ви го донеса?
— Благодаря, Гол, няма нужда. Сега от теб ще искам да изнесеш кофите при работните маси на чираците.
Хлапакът отърча. Джоейн докосна сферата от жици и рече:
— Аз ще тръгвам. И да се пазиш, Тиан, притеснявам се за теб.
— Нищо ми няма. Просто сега ми се е струпала страшно много работа на главата.
— Не е само това. Тук се долавя нечия злоба. И двамата с теб знаем откъде идва. — Той погледна през рамо. Наведената над тезгяха си Иризис му отвърна с поглед, съумял да съчетае студенина и изпепеляваща ярост. — Ако някога изпаднеш в затруднения, без значение какви, потърси ме.
И той си отиде. Притисната от работата, която нямаше намерение да чака, Тиан отново се зае със сферата. Чувстваше се отвратително, тормозена едновременно от тръпки на студ и горещина, като грипава. Това бяха прояви на абстиненцията, а Тиан можеше да се бори с тях по един-единствен начин: да се потопи в работата си толкова дълбоко, че да не й остава време да мисли за друго. Но пък ако действително бе получила пристъп на кристална треска? Пресилената работа гарантираше повторната проява на болестта, този път без измъкване. Тиан се постара да прокуди тази мисъл. Тя трябваше да отстои позициите си пред Ги-Хад. И трябваше да намери решение още днес.
Няколко реда от книгата на Нунар изникнаха в ума й. Процесът може да породи променяща се аура около вложения в контролера кристал… Намиращ се наблизо чувствителник може да е в състояние да долови това излъчване, макар че при нормална употреба то се очаква да бъде незначително.
Какво бе разбирала Нунар под нормална употреба? Несъмнено е имала предвид дребни устройства, поглъщащи малко количество енергия. По времето, когато е съставяла труда си, преди повече от девет десетилетия, никой не бе и сънувал механични чудовища като кланкерите (и съответно огромните количества енергия, необходими за захранването им). За да изчезне полето край Миниенската равнина, източването на енергия трябва да е било огромно. А такъв процес би породил огромна аура. Това трябва да е правел съзреният от нея лиринкс — използвал е някакво приспособление, за да долови от разстояние излъчването на контролерите. Ето защо кланкерите биваха засичани! Всичко съвпадаше.
Хедроните трябваше да бъдат скрити по някакъв начин. Дали Нунар бе писала по този въпрос? Тиан се върна в стаята си, за да се консултира с книгата, но не откри нищо. Нунар дори не бе предвидила бързото разпространение на контролерите, още по-малко употребата им от обикновени хора, а не от гадатели. Последните притежаваха способи да се прикриват. Ето че контролерите притежаваха сериозен недостатък, неоткрит досега — видимостта им. Тиан отново прибра книгата в скривалището и се върна в работилницата.
Трябваше да попречи на хедрона да излъчва аура, като същевременно това екраниране да не пречи на притока енергия към контролера. Тиан започна да експериментира с различни материали за изработката на щит — катран, восък, глина, хартия, кожа — ала нищо от изпробваното нямаше ефект.
Може би отговорът се криеше в метала. Тя взе лист кована мед и уви хедрона в него, като се чудеше дали кристалът изобщо ще проработи. Ако металът блокираше аурата, можеше да прекъсне и достъпа до енергийното поле. Само че хедронът функционираше безотказно. Нямаше как да бъде иначе — енергията не биваше извличана от полето през материалния свят, а чрез субетерен проход. Това бе упоменато в Специалната теория и представляваше самата основа на гадателството.
Проблемът пред Тиан се оказа друг: медта спря излъчването на кристала, но също така и не позволяваше изтеглената от полето енергия да премине в контролера. Тиан нагъна листа така, че да не докосва металните конектори. Това позволи на енергията да потече, но аурата също бе видима.
Сетне Тиан опита със сребро. С него резултатът беше по-добър заради по-голямата мекота на метала, само че аурата продължаваше да изтича. Тя прикачи вътрешните краища на пипалата към страните на хедрона с помощта на гореща смола. Контролерът работеше не по-зле от преди, може би дори и по-добре. Ами ако опиташе със златен лист? Златото беше по-податливо на обработка от среброто. Би могла да наложи слоевете така, че да запечата хедрона.