Тя отиде в работилницата на майстора, отключи склада и от бутилка измъкна топче злато. С удари на чука го разтегли до големината на страница, сетне провери за дупки. Нямаше.
Тиан внимателно уви хедрона, с насмолените контакти, в злато. След като се убеди, че го е запечатала изцяло, тя отново проведе теста. Оказа се, че все пак е пропуснала място край един от конекторите, защото се долавяше слабо излъчване на аура. След като отстрани пропуска си, хедронът стана невидим.
Тя покри целия увит хедрон с топла смола, като преди това се убеди, че не е прекалено гореща, заглади я с шпатула, увери се и за липсата на въздушни мехурчета и притисна личния си печат. Сега никой не можеше да наруши целостта на покритието, без да остави следи. Нито пък щеше да е в състояние да изложи хедрона на слънчева светлина или топлина. Тиан бе решила два проблема едновременно.
Изчака смолата да се стегне и отново изпробва контролера. Устройството работеше безотказно, без да разкрива излъчване. Тя записа откритието в дневника си, състави и доклад до Ги-Хад, в който описа подробно опитите си.
Занаятчията прибра доклада в джоба си и се прозина. Главата я болеше ужасно. Време беше да си навакса съня, от който снощи я бяха лишили кошмарите. И да сънува онзи младеж. Тази мисъл извика усмивка на лицето й. Тя настрои контролера да продължи да работи, за да изпита евентуалните ефекти при продължителна експлоатация, заключи вратата и се отправи към стаята си.
Тиан лежеше на леглото си в напразен опит да примами съня, който все не идваше и не идваше. А главоболието й ставаше унищожително. Беше жадна, но се чувстваше прекалено уморена, за да стане и напълни каната си от бъчвата в коридора. Задоволи се да вземе двойна доза мехлем и да го втрие в слепоочията си. Не изглеждаше да има ефект. Болката продължаваше да кънти с ритъма на сърцето й.
Тя се намаза още веднъж и се заслуша в тропота на дъждовните капки, които вятърът запращаше в прозореца й. Нощта беше студена — много по-студена от досегашните. Личеше, че виелиците на зимата наближават.
Не бе усетила заспиването си. Но сънищата започнаха веднага: по-ярки, по-удължени, по-ужасни. Въздухът лепнеше от пепел, прах и пари. В дробовете й съскаше жълтеникава пяна. Нова пепел, нагорещена до разтапяне, непрекъснато избликваше на облаци от склоновете на планините, за да унищожи всичко по пътя си — поля, гори, селища. Димящи могили покриваха всичко.
Младият мъж стоеше на балкона и с раздиращи викове призоваваше помощ за света си. Ала никой не идваше. В един момент той сведе глава и заплака. А горещината пресушаваше сълзите още на клепачите. Младежът гледаше как приливът лава се прокрадва все по-близо към него.
В средата на нощта някой влезе в стаята на Тиан. Натрапникът затвори вратата след себе си и запали свещта до леглото. В помещението беше много студено, ала девойката лежеше гола над завивките, плувнала в пот. Неизвестният си сложи гумена ръкавица, загреба цялото съдържание на бурканчето мехлем и го размаза по тялото й — лице, ръце, гърди, стомах, бедра, гръб. Тиан трепна няколко пъти, сетне утихна отново. Когато цялата й снага лъсна намазана, посетителят напусна също тъй тихо, както бе дошъл.
Сънищата се появиха отново. Нищо не бе останало от разсъдъка на Тиан, за да ги удържа. Тя се продъни в езеро кипяща лава и започна да крещи. Четири часа по-късно все още крещеше. А след още осем часа тя продължаваше да се опитва, макар буквално да не й бе останал глас. Гърлото й се беше превърнало в болезнена рана. От устата й се стичаше кръв. В един момент тя утихна — поне външно. Виковете продължаваха да ехтят в главата й още часове. Девойката остана да лежи зяпнала, с отворени очи, които обаче не виждаха нищо.
От известно време Иризис не бе изпускала от очи Тиан. След като лично бе видяла успеха на последния й експеримент, русата занаятчия си бе легнала замислена. Писъците на Тиан я бяха събудили и тя бе отишла да провери какво става. Видя съветващите се целители и бързо разбра случилото се. Очевидно Тиан си беше изгубила ума заради кристална треска. С това пред Иризис се откриваше дългоочакваната възможност.
С помощта на шперц тя влезе в работилницата на Тиан. От дневника й научи всичко необходимо. Отряза последната страница и я унищожи. Накрая взе готовия контролер, както и два още незавършени. Отнесе всички необходими материали в своята работилница и се приготви за работа.