Ги-Хад посети Тиан петкратно. Никак не беше във възторг от състоянието й. Кристалната треска бе често срещано страдание сред занаятчиите, само че в тази фабрика не бяха регистрирани случаи в продължение на повече от двадесет години. Той стоя с целителя, със сестрите, дори повика предишния лечебник, Рузия, оттеглила се преди десетилетие.
— Тя се е побъркала — заяви целител Тул-Кин. Говореше завалено, защото цял ден се бе наливал. — Дори и да се възстанови, никога вече няма да бъде занаятчия. Не и такава, на която да може да се разчита.
Ги-Хад се обърна към възрастната целителка. Тя беше почти сляпа и главата й току клюмваше от немощ, ала умът й бе все още остър.
— Боя се, че той е прав — пискливо рече тя. — Не виждам надежда. Щом умовете им стигнат това състояние, рядко се възстановяват.
— И двамата вървете по дяволите! — изруга Ги-Хад. — Заводът не може без нея.
— Ще трябва да може — каза Рузия.
Обсъждането продължи още час, след което Ги-Хад отстъпи. След като Тиан нямаше да е в състояние да прилага уменията си тук, трябваше да бъде изпратена на място, където по някакъв начин да допринесе.
А в този момент изникна Иризис и му показа по какъв гениален начин е разрешила проблема с прикриването на контролерите. Отговорникът ги огледа внимателно, след което се усмихна за пръв път от (струваше му се) цяла вечност. Най-сетне един слънчев лъч сред иначе съкрушителен ден.
— Благодаря ти, братовчедке. Извинявай, че се усъмних в теб.
И той й предложи тъй копняната от нея позиция. Така, въпреки младостта си, Иризис стана действащ майстор на фабриката. А Тиан бе изпратена в размножителната палата.
Десет
Измина седмица, после още половин неделя, през което време Тиан изпитваше само откъслечни мигове яснота. Няколко пъти зърваше лицето на майка си, смесило загриженост и отегчение. Смътно си спомняше още няколко женски лица, лицето на Тоби, неин петгодишен полубрат. И Джоейн. На два пъти тя се събуждаше и го откриваше край леглото си, ала се чувстваше прекалено слаба, за да задържи клепачите си отворени.
Сега се събуди отново и видя, че столът до леглото й е празен. Някъде край нея разговаряха мъж и жена, ала Тиан не можеше да се извърне, за да ги види.
— Това не ми харесва — каза мъжът. — Мястото й не е тук.
— Кристалната треска може да сполети всеки! Документите й са наред — отвърна жената. — Освен това тя е девствена. От това ще излязат добри пари.
— Ами ако…
— Стига хленчене! Тя така или иначе няма да бъде вписана в счетоводните книги…
Гласовете заглъхнаха, защото Тиан за пореден път заспа. Когато се събуди, Джоейн беше до нея.
— Джоейн? — прошепна тя. Гърлото й пламтеше ужасно. — Какво стана? — Тази стая й изглеждаше непозната. — Нов пристъп ли съм получила?
— Казват, че си крещяла неспирно в продължение на дванадесет часа, сякаш те изгарят жива.
— Не помня нищо.
Това действително беше така. Сънищата бяха изчезнали от паметта й. Спомняше си само, че бе разрешила проблема с контролерите и си бе легнала. Гласът й беше хрипкав.
— Трябва да стана. Имам още толкова много работа. — Тиан започна да се надига, осъзна, че не е облечена, и побърза да дръпне завивката обратно.
— Трябва да си почиваш и да се възстановиш.
— Остават ми още два контролера, които да поправя. Никой друг не може да го стори. Войната…
— Тези контролери отдавна са оправени и вече са на фронта.
— Какво? — Тиан се втренчи неразбиращо в него. Явно светът беше полудял.
— Иризис ги оправи, докато ти беше… болна — каза меко Джоейн.
Тя сграбчи ръката му.
— Невъзможно!
— Истина е, Тиан.
— Джо, аз поправих първия контролер, преди да си легна. Ако Иризис е довършила останалите, значи ме е копирала.
— Убедена ли си? — внимателно попита миньорът.
— Разбира се! — Девойката му разказа подробно как бе стигнала до решението. — Иризис ме мрази. Постоянно се опитва да си припише заслугите. Нищо не би я зарадвало повече от падението ми.
В този момент лицето й трепна.
— Къде съм? — Тя отново огледа непознатата стая. — Това не е лазаретът.