Матроната преценяваше Тиан като къс месо в кланица. Тлъстите ръце шареха безцеремонно.
— Хм! Красива коса, макар и с ужасна прическа. С брадва ли си се стригала? Красиви очи, необичаен цвят. Хубава кожа, има малко петънца, но ще ги оправим. Носът не е толкова широк, колкото се харесва, но ще свърши работа. Да видим ушите…
Тя дръпна назад косата й.
— Красиви. И устните ти са тъмни, много ще се харесват. Отвори уста. Добре, поне всичките ти зъби са си на мястото, макар че тези двата биха могли да са по-прави. Но пък никой не е съвършен.
Тя огледа венците, езика и гърлото на Тиан, като не спираше да си мърмори.
— Прекрасно, добре! Няма болести и рани. — Накара девойката да завърти глава, през което време нанесе някакви бележки върху плочка. — Главата е осем от десет. Или пък седем цяло и пет? Я се усмихни.
На Тиан й се искаше да прегризе гърлото на матроната, но същевременно по някаква необяснима причина й се щеше да се представи добре. Тя се усмихна.
— О, много добре. И трапчинки. Определено осмица.
Матроната продължаваше.
— Раменете са малко тесни… Но пък мнозина ги харесват именно така. Вкусове! — Нейните собствени рамене бяха почти квадратни и изобилстваха от мас. — Ама си костелива, девойче! Виж, това тук не се търси. Но бързо ще те охраним.
Тя чукна с кокалче по ребрата на Тиан, после премери гърдите й с едрите си лапи.
— Не е зле, никак даже. Още малко обем не би навредил, особено на лявата, но не смятам, че ще има оплаквания.
След като огледа и зърната, тя продължи с огледа. Коремът на Тиан бе обявен за недостатъчно пълен, а едрината на нозете предизвика възмущение, макар че и самата девойка си знаеше това. Но най-страшното тепърва предстоеше.
— Мила, що за ръце са тези? Какво си правила? Ръцете ти са така груби! А в палеца ти има треска, която е загноила!
Тялото й бе оценено шест цяло и пет, макар че матроната смяташе, че би могла да повиши до седем с малко повече охранване.
— Като цяло по-добре от очакваното. Особено като се има предвид… но да не говорим за това. Изглежда в крайна сметка сме направили удачна покупка. Сега ела, момиче, чака ни работа.
— Работа? — замаяно попита Тиан.
— Баня, маникюр, подстрижка, обработка на кожата… Цяло чудо ще бъде, ако станем готови до вечеря.
Две прислужници изкъпаха Тиан в една толкова голяма вана, че в нея спокойно би могъл да се потопи и кон. И това не беше всичко: ваната беше пълна с гореща вода. Нещо непознато за Тиан. Тъй като във фабриката тя бе прекалено срамежлива, за да използва общата баня, девойката се поливаше единствено със студена вода и се миеше с груб сапун, който глождеше очите й.
Държаха я във водата, докато кожата на пръстите й не се набръчка. Междувременно двете слугини я хранеха — тестени печива с ароматни подправки, плувнали в мед и крем сладкиши, захаросани плодове в гъсто мляко. Не спряха да я тъпчат, докато тя не се изду.
Странно й беше да лежи сред гореща вода — струваше й се греховно приятно. Прислужниците също влязоха при нея, за да изтъркат кожата й.
След ваната Тиан бе сложена да легне върху маса, покрита с чаршаф. Там младата жена бе разтрита с масажни масла, от които мускулите й се отпуснаха като желе. След това слугините я обезкосмиха, загладиха ръцете й с пемза, подрязаха й ноктите, измиха й зъбите и внимателно й оправиха косата. Накрая й сложиха грим, като докосваха лицето й съвсем доловимо.
Едната прислужница повдигна огледало пред лицето на девойката. Тиан се смая. Не можеше да се познае, изглеждаше почти красива. За момент видяното я накара да се замисли. Може би в крайна сметка щеше да понесе престоя си тук.
Матроната се появи отново.
— Не е зле! — възкликна тя, наклонила глава. — Даже по-добре от очакваното. Има хляб в теб, моето момиче. Да видя ръцете.
Тиан протегна ръце, а онази се намръщи.
— По-добре е, макар че има още много работа. Първия път ще намалим светлината и ще сложим плътни завеси. Да, и дълбоко деколте. Кога я нахранихте за последно?
— Два часа — отвърна дребната, русокоса слугиня.
— Нахранете я отново. — Матроната понечи да си иде. — Не, първо трябва да се погрижим за формалностите. Ела.
— Къде отиваме? — притесни се Тиан.
— В кабинета ми. Няма за какво да се тревожиш.