Ала девойката се тревожеше. Едрата жена здравата бе стиснала китката й. Двете поеха по протежение на коридора, изкачиха се един етаж по-нагоре, свиха иззад ъгъл и се изправиха пред тежка врата. Дребното помещение отвъд съдържаше отрупано с документи бюро, голям поднос с бисквити и няколко чаши, позапълнени с някаква тъмна, мазна на вид течност.
— Седни! — Матроната се отпусна зад бюрото. Все си една бисквита и бутна тавата към Тиан. — Вземи си няколко. Полезни са. — Извади малък ключ и отвори шкаф, пълен със счетоводни книги. Но търсената явно не беше сред тях, защото дебелата мърмореше недоволно. — Къде по дяволите се е дянала? — пренесла диренето си върху масата.
Разкопките й откриха друга книга, която тя взе и се навъси. Точно в този момент на вратата се почука. Главата на възрастна прислужница изникна в процепа.
— Какво? — сопна се матроната.
— Един от клиентите ни всява смут, госпожо. Прекалено много пи. Малката Зица е изпаднала в истерия. По-добре елате.
Матроната хвърли побеснял поглед към посетителката си, но надигна туловището си от стола и погледна към Тиан:
— Бързо ще я оправя…
Откъм коридора долетя писък, последван от пиянски викове и звук от трошено стъкло. Матроната се понесе към вратата.
— Остани тук, Тиан. Не пипай нищо.
И тя изчезна.
Девойката поседя неподвижна, сетне, връхлетяна от отегчение, започна да разглежда хартиите върху бюрото. Те не предложиха развлечение, все скучни финансови и административни документи. Тя ги върна на място и взе книгата. На корицата бе обозначено, че това са Родословни записи 4102, Тикси.
Вътре Тиан откри списък с женски имена и следващи ги числа, които тя определи като съответстващи страници. Девойката погледна към първото перо. То представляваше Нумини Тисди — познаваше я, беше я срещала веднъж. Страницата бе разграфена на колони, които отбелязваха месечния й цикъл, здравословното състояние, мъжки имена с прилежно отбелязани умения, таланти и подробности за потеклото, безсрамно интимни подробности, както и редица символи и съкращения, които не говореха нищо на Тиан. Срещаха се бележки, отнасящи се за бременност — промени в теглото, усложнения, помятания и раждания. Шест за единадесет години, макар че само четири от децата й все още бяха живи.
Тиан отгърна на нова страница. На върха й бе вписано друго име, но следваха същите описания. Девойката отвратено прихлупи корицата. Това беше разплодна статистика!
Точно се бе присетила, че майка й също трябва да е вписана вътре, когато отвън зазвуча гласът на матроната. Тиан зае предишното си положение и се постара да си придаде отегчен вид.
Със зачервено лице и пухтяща тежко, дебелата нахлу в стаята, дотътри се до бюрото си и седна.
— Някои хора просто не заслужават и залък! — изсумтя едрата жена и прониза с поглед Тиан. — Надявам се, че ти няма да се окажеш една от тях.
Девойката сведе очи, с което се надяваше да изобрази скромно неразбиране. Матроната отново започна да се рови из безпорядъка.
— Какво търсех? — Тя измъкна запечатан пергамент, остана загледана в него, сетне го захвърли. — А, да, спомних си. — Победоносно измъкна няколко документа, защипани в единия ъгъл. — Договорът ти. — Обърна на последната страница и каза: — Подпиши.
Тиан взе документа и започна да чете.
— Просто подпиши! — изръмжа матроната.
— Не подписвам нищо, което преди това не съм прочела — отвърна девойката. — Зная си правата.
— Дай ми договора. — Жената изглеждаше побесняла.
Тиан й върна документите, трепереща. Матроната внимателно ги постави в шкафа зад гърба си и се изправи. Девойката също се надигна, чудейки се какво ще последва. Дебелата заобиколи бюрото и замахна с левия си пестник. Тиан избегна удара, но в същия миг другата ръка на матроната я зашлеви. Тя падна на колене.
Едро туловище изпълни цялото й полезрение.
— Ще подпишеш ли? — изсумтя дебелата. Бузите й се бяха зачервили като резени кървави дробчета.
— Не! — Тиан се сви, очакваща още удари.
Гневът на матроната изчезна с бързината на появата си.
— Няма значение.
Изглеждаше неподправено безразлична.
— Не можете да ме държите тук без подписа ми. Не съм дете.
Матроната се раздразни:
— Собствените ти целители са те обявили за луда. Разполагам със заключението им. Подписано е както от прависта на завода ти, така и от нашия собствен. Подписът ти не ми е нужен.