— Не съм луда! — процеди Тиан.
— Разполагаш ли със сертификат, който да го доказва?
— Никой не притежава.
— Значи все още си луда, защото в заключението на целителите пише така. — Разговорът изглежда отегчаваше матроната. Тя удари звънец на бюрото си и на прага изникна прислужница. — Отведи девственица Тиан в стаята й. И я дръж изкъсо.
Тиан почервеня. Званието бе така унизително.
— Бих искала да видя майка си — помоли се тя. Чувстваше се изгубена. Трябваше да открие нещо познато.
— Добра идея! Марни е потресаващ екземпляр. Толкова време работи, а все още има постоянни клиенти. И всяка година ражда по дете. Никой не може да убеждава девствениците по-добре от нея. Нека двете се хранят заедно.
Марни беше в леглото си, както винаги, и разгръщаше украсена с илюстрации книга. Щом Тиан бе въведена в стаята, майка й захвърли книгата и отегчено се навъси. Тя винаги си изглеждаше отегчена — освен когато ядеше или се кипреше.
— Тиан! — възкликна тя. — Само какви проблеми ми създаде. Огромни усилия ми трябваха, за да те уредя тук.
Тиан подозираше, че Марни не си е мръднала и пръста, но не повдигна въпроса.
— Изглеждаш добре, майко.
— Не е така. Неописуеми сили се изискват, за да поддържам позицията си. Е, някак се оправям, разбира се. Само за тази нощ има дузина, които умоляват да ги приема. Малко са жените на моята възраст, които могат да се похвалят с подобно нещо.
Високомерна крава, помисли си Тиан. Майка й не си беше подавала носа от палатата в продължение на двадесет години. Кожата й беше толкова бледа, че Марни приличаше на плужек, пролазил върху чаршафите.
— Майко…
— Марни, мила. Наричай ме Марни. Толкова ми е противна тази дума. Майка.
Това беше странно, тъй като въпросната дума бе същината на живота й.
— Марни, искам да ти задам няколко въпроса относно това място.
Жената махна с пухкава ръка.
— Питай всичко, дъще. Само колко се радвам, че си тук. Славно ще си прекараме.
— Това е едно от нещата, за които исках да питам — какво точно ще правя?
— Ще се чифтосваш, ще раждаш бебета.
— А през останалото време?
— Ще се къпеш, ще ядеш, ще бъдеш глезена. Ще си говориш с бебето. Ще четеш. Каквото си искаш.
— Друго? — Тиан се чувстваше някак разтревожена.
— Не се налага да правиш нищо. Тъкмо това е прекрасното.
— Ами работата? Не мога да не върша нищо, Марни. Ще се превърна в безмозъчна идиотка…
Девойката се усети, но не навреме.
— Как се осмеляваш! — Марни я замери с ваза.
Тиан рязко приклекна и вазата профуча над главата й, за да се разбие в стената. Цветята се пръснаха. Девойката понечи да вземе кърпа, за да забърше.
— Остави — писна майка й. — Това не е работа за някоя от двете ни.
Но Тиан все пак попи водата.
— Съжалявам, Марни. Не исках да прозвучи грубо.
Жената изсумтя и й обърна обширен гръб. Тиан заобиколи леглото, коленичи и започна да гали майка си по ръката. Знаеше как да я утеши.
— Извинявай. Оценявам усилията, които си положила заради мен — излъга тя. — Но ме е страх, майко. За това, което… Когато идва клиент.
— Не знаеш ли? — Веждите на Марни шавнаха в удивление.
— Зная, разбира се. Но никога не съм правила нищо с мъж.
— Но ти си… — Тя преброи на пръсти. — Ти си на двадесет!
Марни изрече последната дума като обвинение.
Много мило от твоя страна, че помниш първородната си рожба!
— Непрекъснато съм затрупана от работа.
— Само като си помисля, че се тревожех за целомъдрието ти. Нищо чудно, че си претърпяла такъв срив — изсумтя Марни. — Трябва да живееш, дете. Работата не е всичко. Жените имат нужда не по-малко от мъжете. Как няма да се побъркаш с това си въздържание! Ето какво ще направиш с първия си клиент. Ще легнеш по гръб, ще разтвориш крака, после мъжът…
— Зная как става, майко! — тросна се Тиан. — Не съм идиотка. Искам да зная какво се очаква от мен. Колко пъти се съвокупляваме? Веднъж годишно? Веднъж месечно? Колко е нужно, за да се получи бебе?
Марни избухна в смях, разпратил вълнички тлъстина по корема и хълбоците й.