Умопобъркването и последвалото прогонване на Тиан доставиха на Ниш далеч по-малко удоволствие от очакваното. Отмъщението се бе оказало не толкова сладко. Освен това го тревожеше и евентуалната роля на Иризис — дали тя бе по някакъв начин замесена в кристалната треска, сполетяла колегата й? Нямаше как да узнае — понастоящем Иризис избягваше дори да се среща с него, какво остава за нещо по-интимно. Ниш бе рискувал всичко, а не бе спечелил нищо. И не само това, откри, че присъствието на Тиан му липсва. Липсваха му стройната й фигура и онази небрежна походка, с която тя минаваше през отделението на механиците.
Няколко дни по-късно, в свободния си ден за месеца, Ниш отиде до Тикси, за да отнесе писмото и вестите на Фин-Мах, тамошния следовател, оглавяващ разузнаването на града. Фин-Мах беше пряко подчинена на баща му, дребна жена на не повече от тридесет, прекалено млада за подобна отговорност. Ако се съдеше по тъмните й очи и коси и изящните черти, тя бе родом от града. Красива жена, и то без пръстен, само че Ниш не си правеше илюзии. Всичко във вида й го подтикваше да спазва дистанция.
Фин-Мах взе писмото му. Погледът й срещна неговия, с което принуди механика да отвърне очи.
— Вече зная за Тиан — безстрастно изрече тя. — Лоша работа.
Ниш бе вперил поглед в плота на масата и се чудеше какво точно й е известно.
Следователят прибра писмото в сива пощенска торба.
— Ще пратя куриера днес следобед — кимна тя. Знак, че Ниш е свободен да си върви.
Докато излизаше от кабинета й, механикът въздъхна. Бе изпълнил задължението си. Щяха да минат няколко седмици, докато куриерът стигне до Фасафарн, където живееше баща му. Дори и ако Джал-Ниш се ядосаше, което изглеждаше вероятно, реакцията му щеше да последва най-малко след месец.
Поел обратно към фабриката, Ниш мина край размножителната палата. Някакъв импулс го накара да се отправи към главния вход и да попита за новата жена. В джоба му подскачаха сребърни драхми, първата му заплата като осведомител. В главата му се въртеше изкусителната мисъл да си купи онова, което до този момент му бе отказвано.
— Не работим с момчета — озъби се мъжът на входа.
— Аз съм мъж! На двадесет съм и имам права. — Всъщност беше още на деветнадесет, но какво пък.
— Размножителната палата не е право, а привилегия. Не приемаме когото и да е. На първо място трябва да се убедим в зрелостта на съответния желаещ.
— Но аз съм…
— Не, не си! — заяви пазачът. — А и да беше, щеше да ти струва петдесет драхми. Освен това жената, за която спомена, е болна. Върви си, преди да съм извикал стражите.
Побеснял, Ниш отново пое към фабриката.
Седмица и половина по-късно той бе повикан в кабинета на Ги-Хад, за да получи спешна пратка от баща си. Толкова спешна, че бе донесена от скит. Ниш знаеше, че подобен пренос е изключително скъп, защото тези пощенски птици бяха зли, трудни за дресировка и страшно необходими за армията. Какво ли му пращаше Джал-Ниш?
Той нервно разгъна непромокаемата опаковка. Вътре имаше две писма, първото адресирано до него, второто до „Отговорник на пробация Ги-Хад“. Него Ниш подаде на получателя, учуден. Ги-Хад бе заемал този пост в продължение на десет години.
Самият Ги-Хад объркано се взря в плика, после го разряза, извади писмото и се обърна. Ниш се отдалечи до прозореца и седна. Още не бе отворил писмото си, но имаше неприятно предчувствие.
Механикът все още бе втренчил невиждащ поглед сред паяжинестото стъкло, когато бе сепнат от възклика на Ги-Хад. Сега Ниш разкъса плика (без дата).
Джал-Ниш Хлар
Перквизитор на провинция Ейнунар
Цепнатината
Мунинг Хар
Фасафарн
Механик Крил-Ниш,
Изключително съм недоволен. Докладът ти в такава степен бе притеснил Фин-Мах, че тя ми го изпрати по скит. Некомпетентността ти ме удивлява. Занаятчия Тиан брилянтно е разрешила два проблема, измъчвали кланкерите ни през последните месеци. Имаме големи планове за нея.
Ниш вдигна поглед от писмото и промърмори:
— Но тези проблеми бяха разрешени от Иризис.
Ги-Хад рязко се извъртя към него и размаха космат юмрук.
— Иризис е допуснала една грешка — процеди той. — Тиан е описала модификациите си преди да полудее. Този й доклад е бил открит в джоба й от другия осведомител на баща ти. Онзи, който не е некадърен идиот. Той преценил, че аз също съм заговорник и се е свързал директно със следователя в Тикси. И сега Джал-Ниш подлага на съмнение моята лоялност. Моята! — задави се той. Отскубна една страница, прикрепена към писмото му, и я хвърли в лицето на Ниш.