Следващите думи затрудниха четящия.
Ги-Хад ще чисти отпадните тръби до края на жалкия си живот.
Докато изчакваше камшика да захапе гърба му, Ниш извърна глава към Иризис, вперила поглед право напред.
— Баща ми пристига лично — рече той тихо. — Какви доказателства ни уличават?
— Показанията на един човек — мрачно отвърна младата жена.
— Кой?
Красивите й устни се присвиха.
— Дори и да знаех, не бих ти казала.
— Не може ли вината да се прехвърли нему?
— Само ако е мъртъв! — Тя оголи острите си зъби.
Първият удар се стовари върху нейния гръб. Иризис се сгърчи, отметна глава, отвори уста, но не изпищя. Сетне възлестият кожен ремък удари Ниш и го потопи в прекалено дълбока агония, за да му остави време да обръща внимание на друго. А имаше нещо по-лошо и от агонията: болката от унижението.
Ожесточението на Ги-Хад съответстваше повече на смъртна, отколкото на назидателна присъда. Крил-Ниш се пречупи на шестнадесетия удар. Механикът изрева от болка. Стори същото и при четирите оставащи удара. Виеше и когато някакво момче намаза гърба му с лекарство.
Едва тогава той осъзна колко силна воля притежаваше Иризис. Жената бе прехапала устната си. Гърбът й се бе превърнал в кървава пихтия, белязала плътта й за цял живот, но занаятчията дори не бе изскимтяла.
Ниш с ужас гледаше капещата по гърба й кръв. Самият той надали изглеждаше по-добре.
— Не мога да сторя нищо! — процеди той. — Трябва да отида в Тикси с Ги-Хад.
— И още по-добре! — просъска Иризис в отговор. Тя се изправи, повдигнала гърдите си. В този момент механикът я желаеше по-силно от когато и да било.
Ниш и Ги-Хад поеха незабавно, но след час бяха принудени да се върнат, защото се беше разразила тъй силна снежна буря, че имаше опасност да бъдат отвеяни от пътя. Когато се върнаха във фабриката, четири часа по-късно, вече се стъмваше.
А там цареше суматоха. Аптекар Мул-Лим се беше самоубил, поглъщайки екстракт от смола. Ужасната смърт беше оставила устата и устните му покрити с мехури, а от трупа се носеше фенолна воня. Нямаше свидетели. Предполагаше се, че той е отровителят на Тиан, макар че мнозина се чудеха за причината, накарала го да отнеме живота си именно по такъв болезнен начин. Регистърът му бе отворен на предпоследната страница. Там бе записана стъкленица тинктура от калунов корен, име на пациента липсваше.
Плъзна слух, че той е бил отхвърлен от Тиан, отровил я е за отмъщение, и сега, след като е разбрал, че ще бъде разкрит, се е самоубил. Ги-Хад подробно разпита Иризис и Ниш, но никой от двамата не знаеше нищо. Нямаше и свидетели, които да са ги видели в близост до местопрестъплението. Ги-Хад бе принуден да ги освободи. Смъртта на аптекаря беше от полза за всички.
Иризис бе разпитана втора. В коридора Ниш я догони, за да се поинтересува за шестчасовия й разпит.
— Не зная нищо — рече му тя и продължи.
Механикът се давеше от тревога. Напълно възможно беше Иризис да го е сторила. Да, Ниш здравата бе загазил.
Следовател Фин-Мах не дойде на следващия ден, когато Ги-Хад и Ниш отново потеглиха за града. Вероятно лошото време бе възпрепятствало и нея. Снегът бе спрял да вали, само че вятърът бе навял преспи върху пътя.
Двамата пристигнаха в Тикси по пладне със зачервени и обрулени лица. Пазачът пред входа на палатата се усмихна презрително при вида на Ниш, който от своя страна трепереше да не би онзи да спомене нещо за предишното му посещение. А в кабинета на матроната ги очакваше неприятна изненада. Оказа се, че Тиан е избягала през нощта.
Ги-Хад простена и сграбчи главата си с две ръце, сякаш се опитваше да изцеди болката от нея.
— Някаква представа къде е отишла?
— Откъде бих могла да зная? — тросна се матроната. — Ще ми се никога да не я бях виждала. Щетите, които тя нанесе на репутацията ни, няма да бъдат отстранени лесно. Възнамерявам да си получа парите обратно.
— Ти много добре знаеше какво купуваш! — кресна Ги-Хад. Нямаше намерение да се остави да бъде използван.
— А ти каза, че тя е неизлечимо луда!
— Това беше диагнозата, която ми съобщиха целителите — сухо каза отговорникът.
— Тя се събуди с всичкия си. Дори се оказа коварна.
— В такъв случай би трябвало да платиш повече, а не по-малко. — Все пак Ги-Хад се радваше, че Тиан се е възстановила. — Значи никой не знае къде е тя?