— Не — рече Ел-Лин. Спътниците й също поклатиха глави.
— Ще продължим внимателно. — Ги-Хад извади ножа си. Останалите не бяха въоръжени, по тези места никога не се бе налагало.
— Това не ми харесва — промърмори той към Ниш. — Лиринкси в планината, нападат керваните ни… Има нещо, което не ни е казвано. И какво е станало с Тиан? Сега тя ни е нужна повече от когато и да било.
— Може би се е натъкнала на кланкера и лиринксите са изяли и нея.
— Моли се да не е така, Ниш! — заяви отговорникът.
Беше късен следобед, когато достигнаха мястото на засадата — по пътя се бяха проснали издължени сенки. Ветрец разнасяше миризмата на кръв и изпражнения. Снежен орел, оцапал клюна и перата на гърдите си с червено, лениво се издигна при приближаването на хората. Но не се отдалечи, а кацна на клона на един бор, откъдето се загледа в натрапниците, прекъснали храненето му.
Ги-Хад навъсено се вторачи в металния труп.
— Някакъв шанс да бъде поправен, механико?
Ниш поклати глава.
— Дори и да можеше, не би се намерил оператор, склонен да го подкара. На подобни машини им лепват прозвище „мъртвешки кланкер“. Хедронът вероятно ще е съхранил следи от лиринксите и…
— Поне бихме могли да използваме някои от частите.
— Възможно. — Ниш надникна вътре, но само един поглед бе достатъчен, за да го накара да се дръпне рязко, да отиде встрани от пътя и да повърне закуската си. Сетне, потънал в мрачни мисли относно огромните усилия, които трябваше да положи, за да се реабилитира, той забърза обратно и поде: — Съжалявам, до този момент не бях…
— Просто се заеми — остро каза Ги-Хад. Самият той също изпитваше известни затруднения със стомаха си.
Този път Ниш задържа дъха си. Операторът и пътниците трябва да бяха загинали моментално, макар че телата им бяха допълнително осакатени от лиринксите. Вътрешността на машината повече подхождаше на скотобойна. Миризмата остана да го преследва дори и след като издърпа глава.
— Контролерът го няма! — каза Ниш.
— Започвам да съзирам последователност. Първо саботират кристалите, после най-добрата занаятчия на фабриката, а сега крадат контролерите. Какво следва? И защо ги крадат? Да не би да възнамеряват да ги използват срещу нас?
— Не зная, сър — рече механикът.
— Това никак не ми харесва. Явно тук става нещо, което далеч надхвърля моите възможности. Не вярвах, че ще кажа подобно нещо, но ми се ще баща ти да побърза.
Не и на мен, помисли си Крил-Ниш.
— Нещо друго взето ли е?
— Не мисля.
— Товарът е разхвърлян, но доколкото помня от документите, нищо не е взето. Дори бялото злато е тук.
— Може би скотовете нямат приложение за него — рече Ниш.
— Не бих бързал да ги обявявам за скотове. Те са не по-малко умни от мен или теб. Ще вземем каквото можем, а за останалото ще изпратим още хора. Виждали ли сте Тиан? — обърна се Ги-Хад към Ел-Лин, застанала далеч от гнусната сцена.
— Не, сър.
— Много добре. Да съберем товара.
Петимата се натовариха и поеха към фабриката, където без инциденти пристигнаха по здрач. Там вече се беше разчуло за атаката, но никой не бе виждал Тиан.
— Била е зле облечена — рече Ниш, след като се консултира с описанието на липсващите дрехи, предоставено им от матроната. — Увила си е краката с парцали. Вероятно вече е мъртва.
— Нито ти, нито аз можем да си позволим да мислим подобно нещо — заяви Ги-Хад. — Ще организирам група за намирането й. Ти също ще влизаш в състава.
Ниш знаеше, че няма смисъл да се оплаква, макар да му се струваше, че мускулите на гърба му са заменени с влакнеста болка.
— В такъв случай ще са ми нужни…
— Ти няма да я предвождаш — студено го прекъсна Ги-Хад. — Не си и помисляй, че в скоро време някой ще ти повери каквото и да било. Грист! — кресна той.
Надзирателят дотича. Само след минути вече бяха организирани две групи — една за издирването на Тиан и една да прибере остатъците от кланкера и товара. Цяла нощ претърсваха пътя, понесли ярки факли. Продължиха и на следващата сутрин, но не откриха нищо.
Върнаха се в завода около пладне, където грохналият Ниш завари следовател Фин-Мах да стои на входа, смръщена яростно.
Петнадесет
Ниш зяпна.