— Как… как се озовахте тук?
Доколкото знаеше, до Тикси имаше само един път, а механикът се бе намирал тъкмо по него.
— Вече бях в планините. Ловувах! — Думата прозвуча като оповестяваща екзекуция камбана. — Откри ли я?
— Няма и следа от нея.
Фин-Мах го хвана за ръката. Ниш инстинктивно се възпротиви, но само докато се усети. Тази жена можеше да е ключът към реабилитирането му — или окончателното му разрушение. Тя го отдръпна към стената, за да разговарят насаме.
— Проклет глупак! — каза следователят тихо, но убийствено настойчиво. — Какво те е прихванало, та да сториш нещо подобно?
— Аз… Иризис каза… Не съм…
На Ниш не му хрумваше нищо, с което да се оправдае.
— Осъзнаваш ли какво си направил? — просъска жената. — Тиан току-що бе достигнала изключително важно разрешение. Освен това работеше и над друг, още по-значителен проблем…
— Какъв по-значителен проблем?
— Ти даже не знаеш? — възкликна Фин-Мах. — Изчезването на полето в Миниен. Петдесет кланкера са били унищожени в рамките на няколко часа.
— Нямах представа.
Изглежда положението му бе по-сериозно, отколкото сам бе осъзнавал.
— Още от началото подозирахме, че Тиан притежава огромен потенциал, макар че тя започна да го проявява едва отскоро. Само за няколко дни тя разреши два проблема с контролерите. Два, механико! Най-вероятно щеше да разреши и третия, ако срещу нея не бе заговорничено. Чиста злоба ли беше това, или непростима измяна? Заради това ли лиринкси се мотаят наоколо?
— Наоколо?
— Планините гъмжат от тях. Губим войната, Крил-Ниш. Ако изчезнат още енергийни полета, край с нас.
— Не знаех. — Самият Ниш се ужасяваше от глупостта си. — Наистина не знаех. Какво ще каже баща ми?
— Аз бих се притеснявала какво ще направи. И цялата тази бъркотия заради твоя… — Тя не се доизказа, но показно замахна с коляно към слабините му. Ниш се сви, макар и да не бе ударен.
— Нямам представа за какво намеквате — излъга той.
Коляното полетя отново, толкова бързо, че този път механикът не можа да реагира. Ударът в тестисите го повали на земята.
Фин-Мах се изправи над него.
— И смееш да лъжеш следовател? Очевидно боят не те е научил на нищо, момче! А сега ме чуй! Или си не само лъжец, но и глупак? Ние си имаме методи да узнаваме истината. Тук съм от вчера сутринта и за това време разпитах двеста души. Известно ми е всичко! Разбираш ли? Зная как си се хвалил с връзките си в левашки опит да съблазниш Тиан, а после си я заплашил със същите връзки. Зная как Иризис те е съблазнила, известен ми е всеки ваш тласък. — Гласът й ставаше по-гневен. — Зная за лъжите й, как двамата сте се наговорили да ги прикривате, за начина, по който си опетнил длъжността на осведомител. Подозирам, че имате общо и със смъртта на аптекар Мул-Лим, макар физическата постъпка да е извършена от самия него. Ако това ми подозрение се окаже истина, нищо няма да е в състояние да ви спаси.
— Не — изхленчи Ниш. — Не зная нищо за това.
Тя го прониза с тъмните си очи и не каза нищо. Мълчаливият поглед беше по-лош и от разпита.
— Какъв глупак съм бил — прошепна механикът. Само това можа да измисли. — Пълен глупак. Заслужавам да бъда изпратен на фронта.
Надяваше се, че това признание ще му бъде отдадено.
— И вероятно там ще се озовеш. Глупостта ти силно ще огорчи баща ти, Крил-Ниш. Ако действително е глупост, а не колаборационизъм.
— Никога не бих сторил подобно нещо, кълна се!
— Оставям на баща ти да определи това. На него му е достатъчен един поглед, за да разпознае лъжците. — Тя въздъхна. — А само какви надежди ти възлагаше той.
— Тогава защо ме е изпратил на това противно място?
— За да те изпита. За човек, комуто бяха отредени тъй високи позиции, подобен тест би трябвало да се окаже лесен. А ето че ти се провали — и то заради най-прозаичната причина.
— Какво да сторя? — прошепна той. Ниш не беше страхливец, ала не преливаше и от храброст. Мисълта за предните линии го вцепеняваше.
— Ако изобщо има нещо, което би могло да те спаси, то е само едно. Намери Тиан и я доведи обратно невредима.
— Тя вероятно е мъртва — отчаяно промълви Крил-Ниш.
— Тогава ти също си мъртвец!
— Как да я намеря? — рече той, по-скоро на себе си.