На следващото утро той лежеше върху сламеника си, заслушан във вятъра, лудуващ по покривните плочи. Скоро щеше да прозвучи гонгът за ставане.
Звук действително прозвуча, но не беше гонг. Стената се разтърси. Миг по-късно долетя приглушен трясък.
Земетресенията тук не бяха рядкост. Понякога бяха и опасни. Ниш скочи от леглото, нахлузи ботуши и изхвърча навън.
— Какво беше това? — викна той към близкия пазач.
— Не…
Нов гръм разтърси фабриката.
— Това не е земетресение — кресна механикът. — Някой напада портата! Всички по местата си.
Пазачът, обучен като целия заводски персонал, се затича. Ниш, чиято позиция бе върху стената, за по-бързо мина през женското спално помещение, където оскъдно облечени жени (и техните партньори) трескаво навличаха униформи. Мъжката спалня изглеждаше сходно.
— Ставайте! — ревеше Ниш. — Врагът напада фабриката! Бързо!
Той продължи да тича, като удряше по вратите на работниците, спящи в самостоятелни стаи. Състоянието, в което въпросните хора изскачаха, го развесели.
Баща му също беше сред тях. Замаян от съня, гол, той изглеждаше много далеч от онова властно достолепие, което му придаваше униформата. Джал-Ниш отново затръшна вратата си, но не и преди Ниш да зърне в стаята му Уики, младия чиновник от счетоводния отдел.
Механикът бе шокиран и отвратен. Собственият му баща! Само че сега нямаше време за отвращение. Той отново отвори вратата и изкрещя:
— Нападнати сме, перквизиторе!
Умишлено си послужи със званието му и отърча нататък, без да има възможност да види как се сгърчва лицето на Джал-Ниш. По коридора край Ниш притича Фин-Мах повела група деца. За пръв път лицето й не показваше обичайната безстрастна увереност, а бе скривено от страдание.
Ако Ниш разполагаше с повече време, с най-голямо удоволствие би се посветил на по-задълбочено изследване — внезапната опасност представляваше отличен поглед към същинския характер на околните. Отговорник Ги-Хад например видимо трябваше да си придава смелост, но въпреки това пристигна тичешком. Надзирател Грист не се виждаше никакъв, а двама механици, същински мечоци, чиито усти не спираха със самохвалствата, трябваше полусилом да бъдат измъкнати от стаите си.
Виж, с Иризис не беше така. Вратата на нейната стая се отвори сама още преди Ниш да е посегнал към дръжката. В ръката си държеше нож, по-скоро къс меч, и беше облечена само в тесни панталони, стигащи до коленете.
— Врагът напада? — рече тя.
— Обсаждат портите.
— Къде е проклетата ми риза? — Тя се огледа, сетне изфуча: — Майната й — и се затича, поклащаща великолепните си гърди.
Ниш я последва с подозрението, че тя излизаше така умишлено. С разветите си коси и белязания гръб Иризис приличаше на самата Мису — прословута героиня от отдавнашните революции.
Двамата изтичаха на стената. Набързо запалените факли трептяха под вятъра. Вън все още не се беше развиделило. Светлината им показваше единствено мъгла и сенки.
Стените се разтърсиха отново, сетне някакъв снаряд потъна в едното крило на портата. Ниш погледна надолу и видя канара, запратена от мощен катапулт, да отскача и да се търкулва по пътя.
— Какво е положението? — кресна механикът към най-близкия пазач. А онзи не можа да отговори, защото в същия миг бе повален от по-малък камък. Войникът отхвърча назад и полетя отвъд стената.
Иризис отново изникна.
— Лиринкси! — изпищя тя, подмина Ниш и продължи към лявата кула, като пътьом грабна факла. Няколко каменни снаряда последваха пътя й, но нито един не я уцели. Стрелнала се по стълбите, занаятчията хвърли факлата си нагоре.
Насмолената слама, струпана горе именно с такава цел, избухна в пламъци и освети мястото между стената на фабриката и леса. Защитниците останаха в сянка. Ниш грабна друга факла и също се отправи към наблюдателната кула. Застаналата там Иризис тъкмо насочваше арбалет към гората. Младата жена стреля. Разнесе се накъсан рев.
Поредна канара изхвръкна от мрака и строши окончателно портите. Моментално трима лиринкси се хвърлиха в атака. На входа се разгоря ожесточено сражение.
Иризис бе стъпила боса в преспите и спокойно зареждаше арбалета. Макар кожата й да беше посиняла, занаятчията не обръщаше внимание на студа.
— Проклятие! — кресна тя. Арбалетът бе заял.
Ниш бързо го оправи — най-сетне имаше някаква полза от уменията му на механик — и й го подаде обратно.