Иризис се приведе над стената, право надолу, прицели се и стреля. Месест звук оповести попадението й.
— Пипнах те!
Тя се отдръпна и затърси още болтове.
Ниш бе поразен от промяната й. Никога не беше виждал Иризис тъй оживена. Механикът внимателно надникна от ръба. Простреляният от нея лиринкс лежеше неподвижно, с окървавен гребен. Как можеше тя да е предателка? Не изглеждаше логично.
Останалите двама лиринкси все още се сражаваха. Крил-Ниш изтича до купчина камъни, грабна най-големия, който можеше да вземе, и го хвърли. Пропуск. Запрати втори камък, този път ударил един от лиринксите по плочестото рамо. Уцеленото създание, чиято ръка бе увиснала безполезно, се хвърли към фабриката. Писъци и ревове указваха придвижването на отчаяния му щурм.
Ниш подготви нов снаряд, но докато го мяташе, последният лиринкс с рязко движение на китката запрати нещо към него. Механикът бе прорязан от ослепителна болка в гърлото. Ударът го накара да залитне назад и да удари глава в купчината камъни. Крил-Ниш потъна в унес, в който усещаше единствено агонията в шията, пълзящия по тялото му студ и изтичането на кръвта си.
Скоро той бе повдигнат и отнесен. Един от носачите бе Иризис. Гръдта й се поклащаше над лицето му. Мъглата, вдигнала се пред очите му, не позволяваше на Ниш да види останалите хора.
Той отново дойде на себе си на операционна маса в лазарета. Бяха го обкръжили десетина души, сред които и баща му — чието лице изразяваше ужас, несъзиран досега от Ниш. Може би Джал-Ниш действително бе привързан към сина си.
До перквизитора бе застанал целител Тул-Кин — неприятна за младия механик гледка. Отблизо вените по носа и бузите на лечителя изглеждаха ужасно. Също тъй неприятен бе и дъхът му, усърдно пропит с ревеновата ракия, като онази, която миньорите обичаха да варят. По принцип слабата бира бе единственият алкохол, разрешен във фабриката, само че на целителя се полагаше спирт — за дезинфекция. Уви, печално изключение.
— По-бързо, човече! — викна Джал-Ниш. — Извади стрелата и го заший, преди да му е изтекла цялата кръв!
Тул-Кин започна да кърши тлъстичките си ръце.
— Не смея. Потънала е между артериите и има три остри ръба. Едно погрешно движение — и той ще умре.
— Пиян идиот — ревна перквизиторът. — Къде по дяволите е Ги-Хад?
— Преследва врага, сър — заяви някой. — Едно от чудовищата нахлу в кантората.
Ниш се чувстваше замаян, макар че умът му бе прояснен. Щеше да умре, защото целителят не се осмеляваше да опита да го спаси.
— Само с това жалко подобие на целител ли разполагате? — настояваше Джал-Ниш Хлар.
— Също и старата Рузия, сър — отвърна непознатият глас. — Само че тя е почти сляпа и ръцете й треперят силно. И аптекар Мул-Лим. Той умееше да си служи с триона за кости, когато се наложеше, но…
— Но проклетият глупак е мъртъв! — процеди Джал-Ниш. — Самоубил се е, освен ако друг не му е помогнал. — Той намръщено се загледа към сина си. — Може би това е проява на съдбата.
Ниш също разпознаваше иронията, но не можеше да я оцени.
Плесница, ругатня, гръмване на женски глас.
— Не смей да ме докосваш или ще си събираш черепа парче по парче. Махни се от пътя ми.
Това беше Иризис. Събраните се отдръпнаха, за да й направят път. Тя си беше облякла долна риза, ала тъй впита, че ефектът от дрехата бе подсилващ.
— Какво си мислиш, че правиш? — озъби се Джал-Ниш.
— Спасявам живота на безполезния ви син — тихо отвърна тя. — Или пък прекратявам мъките му.
В едната си ръка жената държеше медна тръбичка, а в другата малък занаятчийски чук.
— Върви по дяволите! Тул-Кин, върни се веднага!
Лечителят се беше оттеглил в ъгъла, където с грозна жадност лочеше от манерка. Когато бе доведен отново в отговор на нареждането на перквизитора, ръцете на целителя трепереха тъй силно, че ножът, който му подадоха силом, се тресеше.
— Е? — арогантно рече Иризис.
Джал-Ниш затвори очи, отвори ги отново и обърса сълза.
— Той ще умре, нали?
— Ако продължи да губи кръв със същото темпо — каза една от сестрите, — не му давам повече от час.
Перквизиторът махна с ръка:
— Не виждам как би могло да стане по-лошо.
Иризис се приближи до масата, наведе се над Ниш и огледа раната.