— Наконечникът на стрелата е метален и е с дължината на острието на малък нож. Триъгълно острие, с много остри ръбове. Пронизало е мускулите на врата му. Върхът стърчи от другата страна, досами гръбнака. Ако острието бъде раздвижено, независимо в каква посока, съществува риск някой от ръбовете му да пререже вената, което означава, че той ще умре за няма и минута.
Тя взе медната тръбичка, погледна още веднъж, за да се убеди, че диаметърът й е подходящ, след което започна да я пъхва в цепнатината във врата на Ниш. Той изрева и припадна.
— Още по-добре — промърмори Иризис и намести тръбичката над края на наконечника. Последва тих влажен звук, през медната тръбичка започна да изтича кръв.
Лицето на Иризис се беше покрило с капчици пот. Дузина души стояха около масата, но всички мълчаха. Всички бяха затаили дъх.
Занаятчията внимателно започна да раздвижва заседналата тръбичка, за да я извади. Трябваше да бъде предпазлива, защото и най-малкото разместване на острието можеше да се окаже фатално. Извади тръбата, обърса я в ризата си, избърса и пръстите си по същия начин, след което отново започна да вмъква тръбичката в раната. Този път тя не заседна.
— Повдигнете му главата! — отсечено нареди Иризис.
Джал-Ниш го стори. Той изглеждаше втрещен. Младата жена хвана врата на Ниш с едната си ръка.
— Дръжте го здраво.
От джоба си тя извади малка капачка и я прикрепи към края на тръбичката. После взе чука си и с един рязък замах, накарал присъстващите неволно да се сепнат, удари върху капачката. Тръбичката щръкна от другата страна. Ниш с крясък се свести и започна да се гърчи.
— Дръжте го! — кресна тя. — Или ще го изгубим!
Всички присъстващи наскачаха да усмирят мятащия се механик. Иризис извади от другия си джоб клещи, сграбчи стърчащия от тила му връх на тръбичката, в която се намираше наконечникът, и с едно движение я издърпа. Крил-Ниш изпищя.
От двете отверстия на раната заструи кръв. Всички присъстващи нервно изчакваха издайническото бликване, оказващо разкъсана артерия.
— Какво става? — виеше Ниш. — Няма да умра, нали?
Иризис се бе отдръпнала и дишаше тежко. Ризата и ръцете й бяха почервенели. От тръбичката капеше кръв. Младата жена гледаше втренчено към гърлото му.
— Какво…? — продължаваше механикът.
— Млъкни, Ниш. Няма да умреш, което е изключително жалко. — Тя огледа събраните. — Някой от вас може ли да го зашие? — Лицата само се взираха в нея. — Естествено, че не, идиоти! Дайте ми чантата с инструменти на целителя. И бутилката му.
Някой изтича и й донесе исканото. Иризис намери игла и конец и спокойно заши раните, а после ги поля с алкохол.
Когато приключи, занаятчията захвърли гранчето, иглата и манерката на масата, прибра своите инструменти и, без повече да погледне към Ниш, се прибра в стаята си.
Устата на Крил-Ниш бе пресъхнала, главата му пулсираше болезнено, а вратът му бе скован от такава непоносима болка, че дори не можеше да помръдне глава. Имаше някакви бегли спомени, че някой седи до леглото му и го гали по челото. Само че когато отвори очи, до него седеше единствено Иризис.
— Ти ми спаси живота — рече той и потърси ръката й.
— И за миг не си помисляй, че съм го сторила заради теб, малки ми Ниш-Наш — натъртено рече тя.
— А защо тогава?
— За да спечеля благоразположението на баща ти, разбира се! Или това, или размножителната палата.
Ниш възкликна. Заради неспособността да обръща главата си не можа да види странния й поглед.
— Но ако ме беше убила…
— Рискът си струваше. Обичам рисковете, особено когато няма какво да губя.
— Тогава не трябва ли да вървиш да си получиш наградата? — Той вложи толкова сарказъм в думите си, колкото му позволяваше мъчителният врат. — Друго от теб не бих и очаквал.
Тя не обърна внимание на подмятането му.
— Донесла съм ти бульон. Би било срамота да умреш и да развалиш всичко.
— Ама разбира се.
Иризис загреба и доближи лъжицата до устата му.
— Отваряй.
Крил-Ниш погълна и откри, че бульонът е превъзходен — нищо общо с помията, която обикновено разливаха в столовата. Той примлясна и отбеляза:
— Вкусен е.
— Естествено. Аз го направих. Специално за теб.
След като го нахрани, тя си излезе мълчаливо. А Ниш се отпусна, заслушан в бучащата в ушите му кръв. Това нищожно усилие го бе изцедило.