Иризис се намираше в работилницата си (сглобяваше контролер), когато вътре с трясък нахлу забързаният Джал-Ниш. Това бе обичайният му начин на придвижване, макар че трътлестата му снага го караше да изглежда леко смешен.
— Да? — рече тя надменно, макар да изпитваше страх. С една своя думица перквизиторът би могъл да й причини всичко. Но Иризис беше горда.
— Дойдох да ти благодаря, че спаси безполезния ми син.
— Безполезен? В последно време действително създава подобно впечатление. Но той притежава и определени таланти. — И тя му хвърли подигравателен, многозначителен поглед.
— Не искам да зная за това — побърза да каже Джал-Ниш.
— Не се съмнявам. Самата аз зная за вашите нощни занимания. — Иризис отметна коса. — Е, готова съм да чуя съдбата си. Каквато и да е тя, бих желала да узная сега.
Той започна да се разхожда, като на моменти й хвърляше ко̀си погледи, сякаш изпитваше затруднения с категоризирането й.
— Нито един от докладите не те представя изцяло.
— А какво пише за мен Фин-Мах? И тя ли ме счита за виновна в измяна и убийство, както смята за мен бившият ми любовник?
— Възникнаха… известни съмнения.
— Нима?
— Трудно е да си представиш предател, с такава решителност убил един от своите покровители.
— Защо ни нападнаха лиринксите?
— Няма причина — отвърна Джал-Ниш с пресилена небрежност. — Кой ги знае каква е мотивацията на действията им.
— Чух, че едно то чудовищата стигнало чак до кабинета на Ги-Хад, преди да бъде убито. На мен това ми прилича на причина за нападение.
Той се поколеба.
— Лиринксът бе взел определено доказателство…
— Тоест, Ги-Хад е предателят?
— Не говори глупости. Лиринксът бе взел счупения индикатор на занаятчия Тиан. Смятаме, че той съдържа информация за самоличността на изменника. Изглежда това обвинение вече не бива да те притеснява.
— Но останалите обвинения срещу мен все още са в сила?
— Ти призна извършването на сериозни престъпления. А Фин-Мах ми каза…
— Да? — Тя стисна юмруци под масата.
— Каза ми, че си суетна, горда и с изключително високо мнение за себе си. Но че това е начинът ти да се защитиш от прекалено властна майка, баща неудачник и семейство, отчаяно опитващо се да изживее чрез теб някогашната си слава. Че не притежаваш морални удръжки и би сторила всичко, за да се издигнеш и отстраниш стоящите на пътя ти. Че си дръзка, дори неразумна, и неспирно преследваш крайната си цел. Че имаш отчаяна нужда от признание.
Не би седнала да спори за това, иначе щеше да падне в собствените си очи.
— Всичко това е истина. — Тя се престори на отегчена. — Аз съм това, което съм. Или по-скоро това, което обстоятелствата и собственият ми ум са ме направили.
— Така е. Точно по тази причина съм тук. Имам определена задача за теб. Успешното й изпълнение по случайност може и да те реабилитира.
— Задача?
— Може и така да се определи.
С бързи крачки перквизиторът отиде до вратата, убеди се, че никой не ги подслушва, отново я затвори. Сетне си придърпа стол и се настани срещу нея.
— В моята провинция биват провеждани определени експериментални процедури. Да видим как да се преведе терминът… Усещане отдалеч, проследяване.
— На хора?
— Индиректно. На практика бива проследявано използването на енергия — Тайното изкуство.
— Аз не умея да го използвам.
— Довел съм със себе си човек, притежаващ вроден талант. Тя може да усеща кога и къде бива използвана енергия. Тая надежди, че тя може да ни бъде от полза при разрешаването на определен неотдавнашен проблем.
— Изчезването на полето в Миниен — сети се Иризис.
— Да. Не са ни известни поводът и причината за тази катастрофа. Дали полето е изчезнало безвъзвратно, или ще се появи отново.
— Дали ние сме го изцедили — рече занаятчията, — или врагът е открил начин да го изключва.
— Именно. Имаш остър ум, занаятчия.
Тя се прозина, умишлено.
— Десетки майстори и гадатели работят над проблема, но до момента няма напредък — заяви Джал-Ниш.
— Трябва да погледнем възловата точка отвътре.
Перквизиторът изглеждаше сепнат, но бързо се опомни.