— Твоите контролери! — каза Джал-Ниш.
— Досетих се! — просъска Иризис, макар че това бе лъжа.
Юлия се сепна, започна да се свива, но спря и отново се разгърна. Приличаше на балерина, изобразяваща разцъфването на цвете. Движенията й се отличаваха с плавност и грация, каквито Иризис до момента не бе съзирала. Любопитството на занаятчията бе разбудено.
— По-далеч виждам други форми — продължи Юлия. — Някои са силни. Никой не ги използва.
Може би кристалите в мината? — зачуди се Иризис.
— Продължавай — подтикна я перквизиторът. — Виждаш ли нещо друго?
Юлия се завъртя, вцепени се, а очите й, приличащи на тези на сова, се разтвориха широко.
— Ноктести, много са! Ловуват, душат! Търсят! — Тя започна да хленчи. — Идват да ме изядат! Идват! Идват!
Иризис, нетипично разчувствана, понечи да прегърне младата жена. Но Джал-Ниш я улови за ръкава и с глава посочи към вратата.
— Остави я! Тя не понася да бъде докосвана.
Юлия отново се бе свила в ъгъла. Двамата я оставиха сама, този път за по-дълго, а когато се върнаха обратно, трябваше дълго да я увещават и успокояват, преди тя изобщо да им отговори.
„Ноктестите“, вероятно лиринкси, бяха наблизо. Това беше всичко, което Юлия можа да каже за тях. Не ги виждаше ясно, не и по начина, по който съзираше кристалите.
— Това не ми харесва — промърмори Джал-Ниш. — Не сме в състояние да удържим масирана атака. Какво ги е накарало да се струпат тук?
Слухът на Юлия очевидно бе невъобразимо остър, защото тя каза:
— Ловят нея! — като имитираше неговия глас.
— Коя е тя, Юлия?
— Момичето.
— Кое момиче.
— Момичето с яркия кристал.
— Коя е тя? — напрегнато повтори Джал-Ниш Хлар.
— Кристалът й сияе като луната — каза Юлия.
— Тиан! — неволно възкликна Иризис, усети се и продължи шепнешком: — Това ли е името на момичето, което те търсят? Нима тя още е жива?
— Не зная името й — отвърна Юлия, загледана в тавана. — Не мога да я видя ясно, виждам само кристала й. Но когато тя го докосва, той засиява като падаща звезда.
— Къде е тя? — просъска перквизиторът. — Бързо, момиче. В коя посока?
— Натам. — Девойката посочи към вратата. — Или може би натам. — Посочи към пода. — Всички посоки са еднакви.
Очите й се затвориха. Тя започна да се люлее напред и назад.
— Еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви, еднакви…
Джал-Ниш изведе Иризис и затвори вратата след себе си.
— Веднъж изпадне ли в подобно състояние, възможно е да остане в него часове наред. Ще дойдем по-късно. Ще изпратя още хора да търсят, в случай че това наистина е Тиан.
— А има и друга възможност.
Перквизиторът я погледна въпросително.
— Юлия изобщо да не я видяла, а просто да казва неща, които смята, че искаме да чуем.
— Внимавах да не говоря за това пред нея.
— Цялата фабрика говори за Тиан. С този си слух Юлия би могла да чуе разговор в другия край на коридора.
— Може би, но тя е всичко, с което разполагаме.
— Все още не разбирам защо ми я показахте — отбеляза Иризис, докато двамата се отправяха обратно към работилницата й.
— Нима? Юлия е в състояние да съзира всякакви енергийни излъчвания, без значение дали идват от естествени източници — възли и кристали, — или от хора, използващи Тайното изкуство. Тази й способност е безпрецедентна. Помисли само от каква полза бихме имали от нея на бойното поле. Тъй като нашата гравитация е прекалено силна за лиринксите, те летят с помощта на преобразувана енергия. Ако разполагаме с човек като Юлия, те вече няма да бъдат в състояние да ни нападат изневиделица. Само че ни е нужен и занаятчия, човек като теб, който да определя виденията й. Не съм се спрял на теб, защото си много специална, ако това си мислиш. Но ти си най-добрата от наличните във фабриката занаятчии, освен това днес на два пъти прояви храброст и самоинициатива. Ще проектираш и изработиш контролер специално за Юлия, така че тя да може да проследява всички, които използват Тайното изкуство — и лиринкси, и човеци! Когато го изработиш, ще намериш Тиан.
— С какво тя е толкова важна? — попита Иризис. — Има хиляди занаятчии…