— Защото скрутаторът нарежда така! — сопна се Джал-Ниш. — Твоята глупост е привлякла вниманието му към нея. Наредено ми е да я доведа. От мен зависи скрутаторът да получава това, което иска! Успехът ще ти донесе спасение. Провалът ще ти донесе смърт. Така че се захващай за работа.
Седемнадесет
Сред непрогледния мрак бе трудно да се определи изтеклото време. Когато гладът й стана болезнен, Тиан прецени, че трябва да са минали поне десет часа. Тя изяде малък резен от козето месо, малко хляб и оризова топка, след което легна да спи. Нямаше какво друго да прави.
Когато се събуди, изяде дажбата, която си беше определила за закуска, и започна да се разхожда по тунела. Фенерът й отдавна бе угаснал, но това не я притесняваше. Вече бе привикнала към тъмнината, а ако й потрябваше светлина, сиянието на кристала беше достатъчно.
Тя приседна на входа на тунела, провеси крака в шахтата, заслуша се. На моменти тишината бе разкъсвана от стърженето на огромните колела, изтеглящи руда и транспортиращи миньори между нивата. Имаше много активност на следващия ден след смъртта на Джоейн, докато търсенето продължаваше.
След това мината се върна в обичайната си рутина. Асансьорът беше особено ангажиран два път дневно, около пет сутринта и пет вечерта, в началото и края на смените. Веднъж Тиан чу и грохота на срутване, при което от тавана на тунела й се посипа прах.
Често из шахтата ехтяха викове, миньорите разговаряха. В началото главно обсъждаха смъртта на Джо, понякога споменаваха и войната. По цялото крайбрежие нападаха лиринкси, дори недалеч от Тикси. Но впоследствие темата на разговор също се възвърна към (явно) обичайното — говореха за работата си, за рудни жили, които били богати, но пък трудни за следване, за местата, на които имало риск от срутване. Монотонно и отегчително.
Тиан често си спомняше за страницата от регистъра в размножителната палата. Тя се бе запечатала пред очите й, но името на баща й все така си оставаше неразгадаемо. Трябваше да намери човек, който го е познавал.
Ако някога се измъкнеше.
Още по-често се замисляше за сияещия кристал и за странното поле, което той й бе показал. Дори самият допир до него се бе оказал ободряващ, въпреки че последователностите на видяното поле бяха напрегнали мозъка й почти до краен предел. Можеше ли да направи нов индикатор от него? Приборът страшно й липсваше, но ако използваше този кристал, дали щеше да съумява да го овладее? Той можеше да й причини кристална треска. Може би трябваше да използва обикновения кристал — ала колко невзрачен й се струваше сега… Освен това той притежаваше десетина несъвършенства, които при обичайните за работата й обстоятелства биха наложили отстраняване.
По принцип всеки кристал се нуждаеше от внимателна обработка, последвана от часове или дори дни внимателно синхронизиране (това състояние приличаше почти на транс), преди да стане готов да бъде събуден и да се превърне в хедрон. Сияещата бипирамида нямаше нито един дефект. Още сега би могла да бъде инсталирана в контролер.
Този кристал изглеждаше вече събуден. Тиан изпитваше силен копнеж към него, ала към това й чувство се прибавяше и страх. Подобен кристал трябва да е предопределен за велик гадател, притежаващ силата да го овладее и визията да го използва за неща, съответстващи на истинския му потенциал. А не за някаква си занаятчия. Притеснена, Тиан прибра и двата кристала.
На третото утро Тиан не чу нищо. Това я притесни. Мината работеше всеки ден, с изключение на редките празници, само че този месец такива нямаше. С помощта на инструментите си тя направи кука, прикачи я към корда и придърпа най-близката кошница. Предпазливо се издигна до най-горното ниво, за да разгледа. В края на тунела се виждаше карирана сянка, което значеше, че решетката е спусната.
Занаятчията се промъкна до входа. Утрото навън бе мрачно, валеше суграшица. Мината действително беше пуста. Нещо не беше наред. Тя с лекота се справи с ключалката, повдигна решетката и се промуши отдолу. Сетне пое по тъмния склон към фабриката.
Трудно се вървеше сред прясно падналия сняг. Други дири не се забелязваха, това също беше тревожно. Достигнала края на храсталака, тя спря. От това място се виждаха стените на фабриката. А те бяха покрити с белези от обстрел. Канари се въргаляха по пътя. Едно от крилата на портата лежеше строшено. Отнякъде се издигаше дим.
Край стената лежеше тялото на лиринкс, разперил едното си крило. Втори иноземен труп лежеше вляво от входа. Наоколо гъмжеше от хора, които се държаха встрани от труповете на създанията.