Разбира се, подобно нападение бе напълно разбираемо и предвидимо. Защо им е на лиринксите да чакат завършването на кланкерите? Далеч по-лесно щеше да е да унищожат самия източник. Несъмнено следващата им цел щеше да бъде мината.
Тя тъкмо се чудеше дали да излезе от укритието си, когато зърна висока, русокоса фигура. Иризис! Тиан се дръпна още по-навътре, при което неволно стъпи върху суха клонка.
— Какво беше това? — долетя нервен вик откъм портата.
— Лиринкс! — кресна друг. — Убийте го.
Тиан побягна. Гръмнаха викове, край нея зафучаха стрели. Нещо изрева през клоните над нея — специален болт, оформен така, че по време на полета си да издава звук, наподобяващ писък. Занаятчията настръхна. Тази тълпа възнамеряваше първо да простреля всичко мърдащо и едва впоследствие да проверява какво е. Не че смъртта на една разплодница щеше да притесни някого.
Тиан имаше само един шанс: да набере колкото се може по-голяма преднина. Тя се втурна между дърветата, едва не се подхлъзна. Облаци мъгла се стелеха на пътя й. Ставаше все по-мрачно. Ето че голата пустош пред мината изникна отпреде й. Бе оставила раницата си в началния проход, не можеше да я зареже.
Решетката почти не се виждаше заради мъглата. Тиан с всички сили тичаше през снега. Ако успееше да се добере до входа незабелязана, имаше шанс преследвачите й да решат, че „лиринксът“ е поел към миньорското градче. Тя тласна решетката нагоре и се претърколи през пролуката.
Точно я спускаше отново, когато тълпата изникна от гората. Дали я бяха забелязали?
— Ето там! — чу се ревът на Ги-Хад. — Влезе в мината. Стреляйте!
Тиан се притисна към стената. Още стрели и пищящи болтове полетяха към нея. Някои отскочиха от решетката, но други влетяха през пролуките. Една стрела прелетя досами главата й, изтръгвайки искри от камъка с металния си наконечник. Младата жена грабна раницата си и приведена затича обратно към асансьора. Скочи в кошницата и започна да се спуска припряно.
Дъното на кошницата удари вода точно под девето ниво. Тя метна раницата си във входа на тунела. В същия момент над главата й долетяха викове. Болт се вряза във водата, последван от хвърлен камък, оплискал Тиан. Ако я последваха и тук, с нея беше свършено. Може би нямаше да се осмелят, но във всеки случай девойката нямаше намерение да рискува.
Тиан стъпи върху ръба на кошницата, за да се прекачи в прохода, а в този миг отгоре долетя камък, който падна право на мястото, където тя се бе намирала допреди мигове, и проби дъното на коша. Внезапно кошницата се разклати и започна да се издига нагоре. Тиан се вкопчи във въжето, извади ножа си и започна да реже нишките. Не се осмели да го отреже изцяло (страхуваше се да не падне), затова остави въжето протрито и скочи в тунела.
Въжето спря движението си, раздвижи се отново, за да се скъса с обтегнат звук. Късият край се стовари във водата, а другият се стрелна нагоре. Долетяха викове. Разнесе се някакво приглушено хрущене: кошниците се разтрошаваха при срещата си с колелата. Сега цялото въже падна във водата. Бе настъпила тишина.
Вече нямаше връщане назад. Тиан си сложи раницата и понечи да поеме по тунела, но осъзна, че въжето може да й бъде от полза. Имаше ситуации, в които притежаването на подобна намотка представляваше разликата между оцеляване и смърт. Тя си отряза парче, намота го около рамото си и едва тогава продължи.
Вървя цял ден сред плетеницата проходи, много от които действително се оказваха наводнени. Настъпи момент, в който тя не можеше да направи нито крачка повече. Преценяваше, че вече би трябвало да е настъпила нощ. През цялото време не бе доловила признаци, че е преследвана.
Тя постла връхната си дреха, подложи раницата под главата си и се опита да заспи.
Но не успяваше да се унесе. Тялото й бе изморено, ала умът й не спираше да размишлява над очертаващите се пред нея възможности, никоя от които не беше приятна. Освен това й беше мъчно за Джоейн.
Сиянието на кристала неизменно стоеше пред очите й. Яркостта му не се бе изменила. Очевидно енергията не бе съхранена в него самия, иначе през тези дни щеше да се е изчерпал. Значи освен буден, кристалът бе способен да черпи енергия сам, без външна намеса. Ако това й предположение се окажеше вярно, значи този кристал не приличаше на нито един от познатите й хедрони. И вероятно беше много по-силен.