Тиан постави хедрона в сферата от жици, подреди топчетата в конфигурация, харесала се на окото й, сетне си сложи шлема. Не усети нищо, затова размести топчетата. Пак нищо. Странно. От всеки хедрон би трябвало да долови полето. С мощ като притежаваната от този кристал, фокусирана през шлема и сферата, тя би трябвало да чуе движението на земята.
Може би кристалът беше прекалено силен, прекалено необработен. А може би функционираше на различен принцип. В действителност Тиан знаеше много малко за силите, с които бе работила през последните единадесет години.
Тя насочи вниманието си към другия кристал, който се наложи да бъде пообработен, преди да може да бъде поставен в гнездото на шлема. Вторият й опит да го вложи се оказа успешен. Девойката пристегна скобите и си сложи шлема. Ярки цветове се втурнаха насреща й, за да залеят ума й: те се извиваха, сливаха, разливаха, нагъваха, изникваха, изчезваха. Започнаха да подсилват яркостта си, докато в един момент Тиан не се озова сред белота. Тя изгуби способността си да мисли, вижда, съществува.
Нямаше представа колко време е минало, когато се надигаше от пода. Шлемът лежеше до нея, а коремът я болеше. Сиянието на хедрона изглеждаше по-ярко. В средната му част блестеше искра, която изчезваше в средата на кристала.
Какво бе станало? Тиан се затрудняваше да се концентрира. Тя се облегна на стената и зачака болката да отмине.
Дали кристалът е притежавал тези характеристики от самото начало? Дали просто е стоял в онази кухина милион години, изчакващ? Чак я побиха тръпки. Как можеше да очаква да контролира нещо, владяло себе си тъй дълго? Тези последователности явно бяха се отпечатали в самата му кристална матрица. Не, подобно нещо не беше за нея.
Болките в стомаха упорито отказваха да си идат. Свободата бързо преставаше да й изглежда тъй скъпа. Свободна за какво — да умре от глад в мрака? Нима подобна орис бе за предпочитане пред това да бъде глезена в размножителната палата, да доставя удоволствие на клиентите и да извлича удоволствие от тях? По време на престоя си и ежемесечните посещения бе чувала разговори между останалите жени — те бяха много доволни от задълженията си.
В момента животът й се намираше извън контрол. Това беше непоносимо за Тиан. Именно по тази причина се бе задълбочавала толкова в работата си, тя й бе предоставяла въпросния контрол. Навлезеше ли в света на чувствата, тя се объркваше. Отношенията с другите й приличаха на схеми с размазани и неразбираеми очертания. Ето че Джоейн, единствения човек, към когото бе изпитвала привързаност, вече го нямаше.
Болките намаляха. Тиан приседна на пода и пипнешком подири шлема. С неловко движение го нахлузи. Другата й ръка притегли сферата. Девойката я прегърна, внимателно размести орбитиращите топчета. Колко приятно беше отново да използва хедрон. Много приятно. Вече никога нямаше да се раздели с него.
Експлодираха вулкани. Снаряди лава се извиваха в небето, за да отнесат разрухата си към далечините.
Тънките пръсти на Тиан намираха различни подредби за сферата. Топчетата тракаха като зърната на сметало. Нов образ изникна пред очите й: фонтан от лава, смайващ с вцепеняващата си красота. Сетне той изчезна.
Тиан отново промени сферата и пред нея изникна младежът от сънищата й. Балконът беше от бял мрамор, придобил червеникав оттенък от приближаващите се пламъци. Тъмните му пръсти се бяха вкопчили в парапета. Той стоеше загледан в хоризонта, като че очакваше да намери някакъв отговор.
Помощ, изричаха устните му.
Самият вик достигна слуха й след цяла вечност. А може би това бе ехото му. Помощ!
— Идвам! — извика тя в съня си.
Той рязко се огледа.
Коя си ти? Къде си?
— Казвам се Тиан — тихо каза тя. — На девето ниво в мината.
Мината? Той не разбираше. Каква мина? Гласът му бе сурово привлекателен, макар и с много чудат изговор. Младежът наблягаше на всяка буква — м-и-н-а; п-о-м-о-щ.
— Тази край фабриката. Близо до Тикси.
Какво е Тикси?
В съня си Тиан се зачуди относно интелигентността на младежа. Но пък това беше просто сън. Тя знаеше това.
— Тикси е град в югоизточното крайбрежие на Лауралин, сред Великите планини.
Лауралин? Удивлението му беше такова, сякаш Тиан бе посочила повърхността на слънцето за свое местонахождение. Лауралин? Той извика с такава настойчивост, че Тиан настръхна. Говориш от САНТЕНАР?