Тя свали ботушите и чорапите си и се мушна под завивките. Тялото на Ниш беше затоплило леглото. Иризис се притисна към него, студена, и заспа.
Младата жена се събуди сред сумрак. Скоро Ниш също се раздвижи и я прегърна. Иризис внимателно го притисна към себе си.
— Иризис? — прошепна механикът.
Тя усети напрежението му.
— Да, аз съм — прошепна тя в ухото му. — Ако искаш да си ида, кажи.
Ниш стисна ръката й.
— Ти ми спаси живота.
Тя не отговори.
— Какво правиш тук, Иризис?
— Трябваше да избера между теб и самоубийство.
— Иризис!
Младата жена напразно опита да прикрие хлипа си с кашлица.
— С мен е свършено, Ниш. Ще разкрият, че съм измамница.
— За какво говориш?
Тя му разказа за Юлия и възложението на Джал-Ниш.
— Перцептор! — възкликна той, само че думите му преминаха в стон.
Иризис рязко се повдигна:
— Добре ли си?
Загрижеността й я изненада. В настоящото си състояние Ниш не би могъл вече да й е от полза. Но тя действително се притесняваше за него.
— Имам чувството, че някой е мушил врата ми с меч.
— Раната е лоша. — Иризис се загледа в мрака, скрил тавана. — Работил ли си с перцептори преди?
— Чувал съм да се споменава за тях, когато бях писар, но никога не съм срещал. Възможно е тогава да са говорели именно за тази Юлия.
— Какво си чул?
— Теоретизиране и пресилена възторженост. Моят наставник бе на мнение, че тези хора са същинска благословия. А негов приятел, адвокат, смяташе цялата идея за безсмислица и ненужен разход на време и пари. Татко заемаше средна позиция. Ако от някоя идея има практическа полза, той става неин привърженик и вярва в нея. Доколкото зная, перцепторите са странни хора, много нестабилни.
— Юлия е тъкмо такава. Тя има повече недостатъци и от мен.
— Какво искаш да кажеш? Ти все още си занаятчия, все още има надежда да получиш постоянна майсторска степен. След това, което направи тази сутрин, кой би повярвал…
— Ниш! — Тя го хвана за ръката, за да го накара да замълчи. От устата на Иризис противното прозвище не го дразнеше. — Истина е, че предците ми са все прословути занаятчии и майстори. Двама сред тях дори са овладели абсолютния връх на изкуството. Но аз не съм като тях, Ниш.
— Още от деня, в който майка ми усетила, че носи плод, тя започнала да построява плановете за бъдещето си дете. След раждането си не съм била заобиколена с възклицания относно външния ми вид, а с приготовления за бъдещето ми, които не са били нищо повече от огледален образ на миналото. Мислиш, че баща ми и чичо ми са постигнали много, защото са притежавали майсторско звание? Семейството ми гледа на тях като на неудачници, защото не са се издигнали до най-високата възможна степен. Те били обикновени майстори, непростимо падение. На мен се падаше да реабилитирам рода.
— От малка бях пленница на нашите Истории. Останалите невръстни си играеха с играчки, а на мен връчиха мънички инструменти, бракувани хедрони и стари контролери. Още не можех да ходя, но вече умеех да разглобявам и сглобявам контролерите. Преди да навърша шест, сама изработвах частите им. Преди да навърша дванадесет, можех да изработвам всичко — и най-дребната част за джобен хронометър, и най-изящното бижу, и най-сръдкавите оптични лещи. Мечтаех да стана бижутер. Знаех, че притежавам рядко умение в изработването на красиви неща. Дори контролерите ми представляваха произведения на изкуството.
— Но семейството ми не допускаше подобно нещо. Бижутер? Такова нищожно и невзрачно призвание? По реакцията им човек би си помислил, че съм пожелала да стана управителка на публичен дом. Не, аз бях орисана да бъда най-великата занаятчия на всички времена. Предопределена да върна позачезналата слава на рода Стирм. Това ми биваше повтаряно всеки ден. Нямаш представа как ме задушаваше амбицията им. Имаше само един проблем.
Иризис замълча. Ниш не каза нищо. След няколко минути тя продължи:
— Не умея да се включвам в полето, Ниш. Аз съм измамница!
Механикът се повдигна и запали лампата.