— Всичко вървеше прекрасно дотогава, докато не умря чичо Баркъс. Тогава двете с Тиан останахме да си съперничим за мястото му. По онова време още не я познавах. Веднъж се изправих пред някакъв проблем и реших да се обърна към Тиан. Но се оказа, че нея не мога да манипулирам така, както можех да го правя с чичо — тя беше прекалено умна и прекалено нетърпелива. Тиан просто ми каза нужното и зачака да го направя. Не можеш да си представиш каква унизителна агония изпитвах в онзи момент, застанала с хедрон в ръце и вперен в мен поглед. Естествено, не можех да го сторя. Благодарих й, с мъка си наложих безизразно изражение, после изчезнах.
— За щастие тя отиде да посети майка си, през което време имаше снежни бури в продължение на седмица. Докато Тиан се върне, бях се обърнала към друг и бях успяла да разреша проблема си. Никога вече не потърсих помощта й. Тя не ме попита за начина, по който съм отстранила затруднението си, ала аз знаех, че не е забравила. Оттогава я намразих — тя подозираше некомпетентността ми и представляваше заплаха за мен. Затова исках да се отърва от нея. Знаех, че в един момент ще ме разобличи. Отвратително, нали?
— А с майсторска степен няма ли да ти е още по-трудно? — попита Ниш.
— Точно обратното. — В гласа й се прокрадна веселие. — Щях да се обградя със занаятчии, които притежават нужните умения и са лесни за контролиране. Хора, които не биха задавали въпроси; които са креативни, но им липсва амбиция. Прекрасно умея да се оправям с хората, освен това зная точно какво трябва да се направи. Просто самата аз не мога.
— Защо не постъпиш по същия начин и с Юлия?
— Проследяването на Тайното изкуство е непознат проблем, с който трябва да се заеме брилянтен разсъдък. Нямам представа как да подходя към него, същото се отнася и за останалите занаятчии. Ако Тиан беше тук, щях да бъда принудена да се обърна към нея. — Тя се засмя сухо. — Иронично, нали?
Механикът не отговори. Иризис угаси лампата. Ниш отново потъна в сън, тя — в отчаянието си. Защо бе изрекла тази изповед? Крил-Ниш беше не по-малък опортюнист от нея. Той щеше да използва наученото, за да укрепи позициите си. Имаше само един изход. Занаятчията тихо спусна крака на пода, като внимаваше да не разбуди Ниш.
— Къде отиваш, Иризис?
— Никъде. Което е животът ми с една дума.
Ръката му улови китката й. Иризис дръпна ръка, но не бе пусната. Тя дръпна по-силно, при което механикът залитна и си удари главата в нощното шкафче. Този път Ниш я пусна и извика от болка.
По коридора се разнесоха стъпки, те нахлуха. Фенер заслепи очите й. Иризис можа да различи пълничките очертания на Джал-Ниш. В коридора изникнаха и други лица.
— Какво става тук? — остро запита перквизиторът. — Какво правиш на сина ми? — Той я сграбчи за ръката.
Ниш потриваше главата си. Струйка кръв се стичаше изпод превръзката на шията му. Иризис затаи дъх и зачака неизбежното предателство. Младата жена не изпитваше никакво съмнение, че такова ще последва, защото тя преценяваше останалите единствено по себе си. Механикът възнамеряваше да стигне далеч, а тя бе застанала на пътя му.
Джал-Ниш продължаваше да гледа настойчиво.
— Мръдни се, жено, остави ме да ида до него.
Падналият от леглото Ниш се изправи на крака, макар и със залитане. Хвърли към Иризис поглед, който тя не можа да разбере, затова се подготви за най-лошото.
— И сам мога да се оправям с проблемите си, татко, благодаря.
— Не можеш! — озъби се перквизиторът. — Което става все по-очевадно.
Крил-Ниш се облегна на шкафчето. Впери поглед в баща си и издаде напред мъхнатата си челюст.
— Беше обикновена дрязга между любовници, за което не се нуждая от помощта ти. Престани да се месиш в живота ми, тате.
Тези думи явно представляваха еквивалент на плесница, защото Джал-Ниш Хлар изглеждаше като зашлевен. За пръв път някое от децата му се осмеляваше да му противоречи. Сетне кимна, сграбчи Иризис за ръката и я дръпна.
— Върви в работилницата си. Времето не чака.
— Тя остава! — рязко заяви Ниш.
Иризис местеше поглед между двамата. Какво бе замислил Ниш?