Выбрать главу

Откри Иризис пред вратата на помещението, в което бе настанена Юлия. Джал-Ниш го нямаше.

— Иризис…?

Тя го прекъсна и накратко му обясни за особеностите на перцептора, след което отвори вратата и влезе. Ниш я последва. Занаятчията носеше фенер, но го държеше изцяло затворен, така че единствената светлина в стаята се процеждаше изпод вратата. Единствен представител на мебелировката бе стол с високи подлакътници.

Юлия се бе свила в един от ъглите. Заради тъмнината не можеше да бъде видяна ясно, виждаше се само полюляването й. Чула стъпките на Ниш, тя се сепна и започна да се поклаща още по-усилено.

Иризис хвана механика за ръкава, дръпна го навън и затвори вратата. Двамата тръгнаха да търсят перквизитора. Не го намериха. В кабинета на отговорника завариха единствено Фин-Мах. Двама дърводелци поправяха вратата.

— Джал-Ниш слезе в мината — рече следователят, без да повдига глава.

Иризис възкликна.

— Проблем ли има? — попита Фин-Мах.

— Става дума за перцептора — обади се Ниш. — Тя се е свила в ъгъла и само се поклаща.

— В такъв случай забравете да се опитвате да се разберете с нея днес. Съветвам ви да се откажете изцяло.

— Какво искате да кажете?

— Не е като да виждам това й поведение за пръв път! — Фин-Мах въздъхна и остави перото си. — Това, което се опитвате да направите, е невъзможно. Казах го и на Джал-Ниш още в самото начало, преди да се е захванал.

— Защо да е невъзможно?

— Клетата е прекалено чувствителна. За нея шепотът е крясък, коприната има допир на шкурка, мъждукащият пламък на свещ е сходен с пладнешко слънце.

Колкото и да се опитваше да си представи света по подобен начин, Ниш не успяваше.

— Цяло чудо е, че не се е побъркала — рече той.

— Близките й са се опитали да я „излекуват“, а впоследствие са я зарязали в дом. След нещата, които е преживяла там… Тя вече не се доверява на никого. Губите си времето.

— Направо да тръгвам към размножителната палата — въздъхна Иризис.

— Това е важен дълг — озъби се следователят. — Не наказание.

Иризис хвърли поглед към ръцете на Фин-Мах, лишени от пръстени.

— Нима? — хапливо рече занаятчията. — Тукашните работници не гледат на нещата по такъв начин.

Фин-Мах настръхна.

— И по какъв начин гледат тукашните работници?

— За тях важат едни правила, а за влиятелните, за хора като вас, има други.

Лицето на Фин-Мах почервеня. Тя затвори очи и ги държа така в продължение на време, през което човек би могъл да отброи до три. Когато ги отвори, отново си бе върнала обичайното ледено спокойствие.

— Скрутаторът е побеснял, че Тиан все още не е намерена, защото възнамерява да й повери специална задача. Сега ще ви помоля да ме извините.

Двамата излязоха.

— Видя ли как подскочи тя? — обърна се Иризис към Ниш. — Права бях. Несъмнено използва противозачатъчни средства.

— За да не забременее? Но това е престъпление.

— И ще го използвам срещу нея, ако се наложи.

Механикът се взря в спътницата си.

— Ще се изправиш срещу следовател?

— Какво имам да губя?

— Подай ми ръка — рече той след малко.

— Защо? — равнодушно попита Иризис.

— Затруднявам се да стоя прав.

Тя му предложи рамо, хвана го през кръста и го поведе към столовата, където седнаха възможно най-далеч от вратата. Помещението бе празно, защото закуската отдавна бе приключила.

— Не е типично за теб да се предаваш тъй лесно — каза Ниш.

— Възложеното ни е невъзможно, затова се подготвям за неизбежното, за новия си живот в плодилнята. А може би и за бързата смърт, ако се стигне до това.

— Не! — възкликна механикът.

Иризис се усмихна тъжно и го докосна по ръката.

— Достатъчно по тази тема. Ако искаш, бих могла да ти намеря друга партньорка. Предвид стигмата, която носиш, няма да е лесно, но…

— Не искам друга, кучко глупава! — Той скочи от пейката, но залитна и рухна с пребледняло лице. Иризис веднага понечи да отиде при него и да му помогне, само че механикът се изправи като пиян и с едно махване я отпъди.

Крил-Ниш се добра до една от топлите ниши зад пещите, издърпа за ухото скаталия се там младок и побърза да се настани. Спря го вик. За малко щеше да смаже някакво момиче, което трескаво си оправяше дрехите. Ниш ги наруга, макар сам да си беше виновен.