Не разполагаха с време. Няколко кола се откъртиха от скалата. Скоро цялата структура щеше да се срине.
— Ела! — просъска тя и разтърси рамото на Мас. — Ще ти дам четири бутилки.
Полуидиотът с мъка откъсна поглед от открилата се гледка. Двамата се спуснаха долу, където Иризис се зае да удържа коловете, а полуидиотът отиде да освободи Ниш. Последната процедура отне по-дълго от необходимото, но занаятчията не обърна внимание. Ниш трябваше да си плати за глупостта.
Най-сетне тримата отново се озоваха на пътеката. Крил-Ниш беше пребледнял и трепереше.
— Отнеси го във фабриката — нареди Иризис.
Мас нарами Ниш и закрачи, уж случайно притиснал задните му части с ръка. Половин час по-късно механикът седеше на топло в столовата и кусаше супа от рибешки глави, а Иризис отиде и купи четири бутилки от миньора Флин, спретнал тайна сергийка зад полигона.
Тя ги връчи на Мас, който още на място отчекна със зъби тапата на една от тях и изля половината й съдържание в гърлото си. Чак очите му изскочиха. Той се изкиска и рече:
— Късмет в диренето на кристалната маца! — и пое, като доволен поклащаше плячката си.
Иризис остана загледана подире му. Откъде ли полуидиотът беше чул за това? Всъщност не трябваше да се изненадва толкова. Мас непрекъснато си вреше носа навсякъде.
Тя се върна в столовата, където Ниш я посрещна с несигурна усмивка.
— Дори и да станеш мой роб до края на живота ми, пак няма да можеш да изчистиш дълга си към мен! — яростно рече тя. Фактът, че механикът я беше спасил, му беше спечелил още една черна точка.
Онзи се поусмихна.
— Относно това може да поспорим. Докато висях там, а ти оставяше Мас да ме препипва, ми хрумна идея, която може да спаси и двама ни.
Двадесет
Юлия бе приклекнала в ъгъла и трепереше. В стаята беше студено, ала момичето бе захвърлило всичките си дрехи. Панталоните и ризата й бяха изработени от най-нежната агнешка вълна, в която всяко новородено би се чувствало като облечено в облак. Ала на нея й се струваше, че вътрешната страна на тъканта е покрита с хиляди кукички, дебнещи и най-малкото движение, за да раздерат плътта й.
Беше запушила ушите си с пръсти. Това не допускаше какофонията, пречеща й да мисли. Но звуците продължаваха да я заобикалят. Пак можеше да чуе дървоядите в дъските. Стрелването на мишле по тавана бе трополене с подковани ботуши. Юлия дори можеше да долови отделянето на паяжинен секрет, с който арахнидите плетяха мрежите си.
А миризмите я задушаваха. Тя можеше да надуши промените в купчините горива, захранвани от огнярите — разлика, незабележима за тях, но за нея ярка като различието между лук и ябълки. Само по миризмата тя можеше да определи и посоката на вятъра.
Източните вихри донасяха уханието на сол, водорасли и рибата, която биваше опушвана отвъд Тикси. Мирисът на катран, амоняк и човешки изпражнения указваше вятър от север — в същата посока се намираха отпадните тръби. Югът биваше отличаван от лекия полъх на иглолистни дръвчета, макар и само през топлите дни. Западните течения нямаха собствена миризма, защото на запад се простираха единствено ледни планини.
Подобно на куче, разпознаващо останалите по миризмата, Юлия можеше да отличи всеки, минал някога край вратата й. Вече отличаваше поне стотина души. Някои от тях бяха зловонни, други миришеха приятно, трети се опитваха да прикрият слабата си хигиена с разни мазила. Имаше един клетник с толкова прогнили зъби, че Юлия го надушваше още от другия край на коридора.
Десетки миризми, но само четири от тях имаха имена, към които да ги съотнесе. Джал-Ниш се отличаваше с металическо-сладникава смрад. Него тя познаваше добре, защото бяха пътували заедно чак от Фасафарн. Щом доловеше миризмата му, девойката се свиваше. Той се преструваше, че е загрижен за нея, ала не беше искрен. Джал-Ниш отчаяно искаше да бъде скрутатор и се страхуваше единствено от две неща (или по-скоро двама): гнева на съпругата си, Раня Мхел, и неудоволствието на скрутатора на Ейнунар, Ксервиш Флид. Миризмата на перквизитора напомняше на Юлия за спомени, които бе далеч по-добре да останат в забрава.
Вторият човек, чието име тя знаеше, бе следовател Фин-Мах. Тя миришеше на розов сапун. Сигурно се миеше по шест пъти на ден, за да не разполага със собствена миризма. Следователят говореше меко, с най-нежния глас, който Юлия бе чувала от години. Фин-Мах изпитваше загриженост към нея, макар и неефикасна загриженост, която не би позволила отегчения. Следователят си имаше собствени проблеми.