— Казвам се Крил-Ниш — представи се той. — За по-кратко можеш да ме наричаш Ниш.
Вече се бе примирил с прякора.
— Ниш-ш-ш! — прошепна Юлия.
Механикът протегна ръка към нея, точно както бе постъпила тя, докато той бе лежал на пода. Юлия не се дръпна. Ниш леко погали косата й с пръст. Опакото на ръката му се докосна до бузата й. Допирът бе грубоват, но жестът му беше мил. Странно усещане. Ръцете му държаха нещо гладко. Той ги прокара нагоре по лицето й. Копринената материя докосна кожата й. Юлия взе ръцете му в своите и ги докосна с мигли, вдъхвайки миризмата му. Почувства, че може да се довери на непознатия мъж с чудесната миризма.
— Миришеш хубаво, Ниш.
Пръстите му отвеждаха копринения плат над очите й. Тя му позволи. Светлината, процеждаща се между пръстите й, изчезна изцяло. Юлия се потопи в славен, непрогледен мрак. Учудена, девойката го остави да завърже превръзката на тила й. Ниш я погали по лицето с връхчетата на пръстите си и се отдръпна. Иризис я пусна.
Юлия инстинктивно понечи да приклекне, но откри, че това не е нужно. Не я тормозеше светлина, нито звук, усещаше единствено пода под стъпалата си и допира на маската над очите си. Натрапващите се усещания, изпълвали целия й живот, бяха изчезнали.
Сега решетката й бе толкова ясна. Усещаше, че възлите ще бъдат далеч по-лесни за разплитане. Сега можеше да мисли за това, което си пожелае.
Юлия седна на пода. Сълза изникна в едното й око, сетне в другото. Скоро тя плачеше от облекчение, защото бе постигнала нещо, за което дори не се бе осмелявала да мечтае. Войната в съзнанието й бе свършила. Най-сетне беше свободна от тъмницата си.
Иризис и Ниш я наблюдаваха мълчаливо. Юлия плака дълго, а после започна да се привежда надолу, докато челото й не опря в ръцете. И тя заспа в тази странна поза.
Крил-Ниш понечи да вземе дрехите й, за да я покрие, но Иризис поклати глава.
— Ела отвън. Колкото и странно да изглежда, тя е свикнала да спи така. Ще се върнем по-късно.
Двамата отидоха в столовата.
— Гладен съм като вълк! — отбеляза Ниш, докато си вземаше чаша лимонов чай и чиния с мариновани кумквати.
— Запечатването на ушите й с восък беше гениална идея. Как се сети?
— Учудвам се, че никой досега не го е сторил. Сума ти от тукашните работници носят очила и антифони. Едва когато увиснах надолу с главата, с безсрамно оглеждан задник, осъзнах нужното.
— Не за моите огледи трябва да се тревожиш — весело рече Иризис. — Само да беше видял как те гледаше Мас.
— Той не се задоволи само с огледи — отвърна механикът кисело. — Много му шаваха ръцете. Ти можеше да го спреш.
— Бях заета да държа кола — напомни му тя.
— И той беше зает със същото!
Иризис избухна в смях.
— Може би това ще ти послужи за урок. — Сетне продължи по-сериозно. — Знаеш ли, замислям се за него.
— В смисъл?
— Струва ми се, че той не е толкова глупав, колкото се показва.
— Съмнявам се.
— И все пак ще го държа под око.
— Смяташ, че той е изменникът? — Тя не отговори, затова механикът продължи. — По-добре да изработим нещо по-постоянно за Юлия.
Изработката отне ден. За един механик не беше никакъв проблем да изработи чифт леки очила, изцяло покриващи очите. Заръча на стъклодухача да направи почти черно стъкло, от което Ниш отряза две парчета и ги постави в рамката. Изпробва очилата, като погледна директно към слънцето — то се превърна в блед диск. Всяка част от рамката, която щеше да се допира до кожата й, бе подплатена с коприна. Крил-Ниш изработи и чифт антифони, ако восъкът започнеше да дразни ушите на Юлия.
Иризис също работеше над нещо, макар че не казваше какво. Ниш бързаше, осъзнаващ, че времето тече, а надвисналата над двамата заплаха все още не е отстранена.
На всеки няколко часа се отбиваха в стаята на Юлия. По-голямата част от деня тя прекара в сън. По-късно я завариха да се разхожда напред-назад и да си мърмори, облякла ризата си.
— Трябва да й е станало студено — рече Иризис, когато двамата излязоха. — След около час ще я захвърли отново.
По-късно вечерта Ниш отиде в работилницата й, за да провери с какво се занимава. Завари Иризис с панталони в ръка, които тя оглеждаше на светлината. Те бяха изработени от тънък плат, излъчващ лек синкав оттенък.