— А аз се претрепах от бързане — изсумтя механикът.
— А аз съм си губила времето?
— Струва ми се, че ще са ти малки. Женска суетност!
— Те са за Юлия, глупако. — Тя обърна панталоните към него. — Какво мислиш?
Иризис му ги подхвърли. Платът се плъзна по пръстите на Ниш.
— Внимавай!
— Красиви са. — Механикът ги улови по-здраво и ги огледа. Тъканта им бе удивително мека. — Как ги направи?
— В склада си чичо Баркъс имаше няколко макари паяжинена нишка. Взел я е за някакъв проект, но явно не е стигнал до него. Накарах главния тъкач да изработи плат от тях и й уших два пълни комплекта дрехи. Ще може да носи тях отдолу, а отгоре да облича обикновени одежди.
— Паяжинена нишка?
— Изработва се от паяжината на паяк бденник. Това е най-меката нишка на света, но е няколко пъти по-здрава от коприна. Никак не е лесно да бъде скъсана.
— И смяташ, че Юлия ще ги облече?
— Ще трябва. Не може да се разхожда гола из планините.
— Кой е казал, че тя ще тръгва сред планините?
— Как иначе ще проследим Тиан?
Двадесет и едно
Следващото утро ги завари отново в изходна позиция. В съня си Юлия бе разместила превръзката си и бе събудена от нахлуването на Ниг-Гу която й носеше закуската. Заради долетялата през вратата светлина Юлия изпищя, а ужасената жена я удари. Това предизвика още по-силни крясъци. Девойката се замята и изтръгна восъка от ушите си. Докато Ниш, чул писъците чак в другия край на фабриката, пристигне, девойката бе изпаднала в ступор. Ниг-Гу я беше сграбчила и й крещеше. Пред вратата се бяха струпали стотина работници, които шумно разговаряха помежду си и отправяха различни подмятания относно голата луда.
— Разкарай ги — кресна Ниш на дотичалата Иризис, докато прогонваше прислужницата.
— Какво ще правиш? — задъхано попита тя.
— Не зная!
Механикът избута хората от вратата, затвори я и я залости. Отвън долетя гласът на баща му.
— Чашата преля! — заяви Джал-Ниш. — Само ми губите времето. Знаех, че ще се провалите.
— Още не сме имали възможността да ви покажем напредъка си — долетя ласкав глас. Подсладеният глас на Иризис, специално предназначен за разговори с мъже. — Утре по същото време ще останете удивен.
— Така да бъде! — все още ядосано рече перквизиторът. — Но…
Те се отдалечиха и Ниш не можа да чуе останалото.
— Юлия — рече той с най-тихия си глас. Отговор не последва. Можеше да чуе как тя се поклаща и продължава да си говори. Механикът започна да опипва пода, за да намери превръзката. Натъкна се и на восъчните запушалки, изхрущели под краката му. Шумотевицата отвън бе утихнала.
Вече можеше да я различи, свита в ъгъла. Ниш бавно се приближи към нея — предпазливо, но не като промъкване. Смяташе, че прокрадването ще я притесни.
— Ето маската ти. Искаш ли си я? — прошепна той и протегна ръка.
Юлия се поклащаше все по-бързо и по-бързо, стиснала очи.
Крил-Ниш протегна ръка и докосна бузата й с опакото на пръста си. Тя вече се поклащаше тъй бързо, че имаше опасност да падне. В мига, в който усети допира му, девойката понечи да изпищи. Ниш се отдръпна.
— Юлия, виждаш ли ме? В ума си?
Тя поклати глава. Ниш приклекна, замислено потривайки брадичката си. Юлия застина. Тъй като не се беше бръснал няколко дни, брадата му бе покарала дотолкова, че последното му движение породи шум.
— А можеш ли да ме подушиш?
Хленченето спря. Ниш бе сигурен, че е зърнал усмивка. Може би това беше ключът. По-рано тя бе споменала миризмата му.
— На какво мириша, Юлия?
Отново онази усмивка.
— На хубаво! — тихо отвърна тя, вложила в гласа си сходство с неговия. — Миришеш като добър човек — мускус, метал и масло.
Ниш бе поласкан, но по-важно бе осъзнаването му, че е отбелязал напредък. Щом тя преценяваше и различаваше отделните хора по миризмата, трябваше да използва това, за да спечели доверието й. Освен това той я харесваше. И също така искаше да я види на светло. До момента я бе зърнал само откъслечно и видяното бе разпалило въображението му.
Той прекара превръзката по лицето си, а после и с кръгови движения под ризата си. После я подуши — не долови никаква миризма.
Ниш протегна превръзката към лицето й. Юлия се усмихна, грабна я и я повдигна към носа си, подушвайки като куче, за да въздъхне едва забележимо. Тя постави маската над очите си, въздъхна отново и се опита да я върже сама. Но превръзката се изхлузи. Последва нов опит, отново неуспешен.