И сякаш усмивката и името му не говореха достатъчно силно за това, каква заплаха е за околните, той се бе подсигурил с подобаващо количество наточена стомана. От едната страна на стола на Скарлинг беше подпрял дълъг меч с матово, сиво острие, а от другата — надрана и очукана от дългогодишна употреба секира, и двете в непосредствена близост до провесените му от подлакътниците пръсти. Пръсти на убиец — надрани, разкривени и белязани от един цял живот, прекаран във вършене на черна работа.
В сянката зад едното му рамо стоеше Сцепеното стъпало — неговият втори, разбирай личен телохранител и главен гъзоблизец. Както винаги сянка на господаря си, беше пъхнал палци от двете страни на сребърната катарама на колана на меча си. Двама от войниците му стояха зад него — в пълна броня, щитове на гърба и извадени мечове в ръце. Други бяха наредени покрай стените, а двама стояха от двете страни на вратата. Вонята на застояло сено и запотени коне се стелеше над мръсния хамбар като смрадта на гнилоч над блато, но тя не успяваше да покрие миризмата на предстоящо насилие.
И сякаш всичко това не бе достатъчно за Калдер да напълни хубавите си, добре ушити панталони, до него застана Тръпката — последната подправка в ужасяващата рецепта.
— Я гледай ти, и това ако не е храбрият принц Калдер. — Дау го огледа от глава до пети, както куче храста, който смята да препикае. — Добре дошъл обратно във войната, момче. Този път ще правиш ли каквото ти се казва?
— Най-покорен слуга. — Калдер се поклони превзето. Дори се усмихна ехидно, въпреки паренето, което оставиха думите по езика му — Златен. Желязна глава. — Той удостои двамата с почтително кимане. — Баща ми винаги казваше, че няма други две по-корави сърца в целия Север. — Баща му всъщност казваше, че няма две по-корави глави в целия Север, но истината в този случай щеше да е като пари, хвърлени в кладенеца — полза никаква. Златния и Желязната глава не му обърнаха никакво внимание и продължиха да се гледат навъсено. Калдер изпита острата нужда да зърне поне едно дружелюбно лице. Или поне такова, което не бе на човек, готов да го убие. — Къде е Скейл?
— Брат ти е на запад оттук — отвърна Дау. — Бие се, върши работа.
— Знаеш ли какво е това работа, момче?
Брод Десетократния извърна глава и се изплю през дупката, зееща между два кафяви предни зъба.
— Чакай... не беше ли онова с мечовете? — Калдер се огледа обнадежден, но в хамбара не откри така желаното приятелско лице. Вместо това погледът му спря на обезобразеното лице на Тръпката — беше още по-зле от усмивката на Дау С всеки следващ път белегът му изглеждаше все по-ужасяващ. — Ами Коул Ричи?
— Татенцето на жена ти е на ден път на изток — каза Дау. — Събира войска.
— Хм — изсумтя Златния. — Ще се изненадам, ако е останало и едно момче в Севера, годно да държи меч, което вече да не е прибрано.
— Е, хубаво де, обира остатъците. Когато се стигне до битка, ще се нуждаем от всяка ръка. — Дау се обърна към Калдер. — Може би дори твоята.
— О, само опитай да ме спреш! — Калдер плесна длан на дръжката на меча си. — Нямам търпение да започна!
— Някога вадил ли си въобще проклетото парче желязо от ножницата? — ухили се ехидно Десетократния и изпъна врат за поредната плюнка.
— Само веднъж. Трябваше да окастря космите на дъщеря ти, така беше обрасла между краката, че не можех да я почна.
Дау прихна. Златния се изхили. Желязната глава се усмихна едва-едва. Десетократния се задави и слюнката се проточи по брадичката му, но Калдер не даваше пет пари за последствията. Сега беше по-добре да трупа актив с онези, които все още не бяха напълно загубена кауза. Трябваше някак да успее да привлече на своя страна поне един от копелетата.
— Не мислех, че някога ще го кажа — Дау въздъхна дълбоко и изтри избилите от очите му сълзи, — но ми липсваше, Калдер.
— И ти на мен. Предпочитам да рия конски лайна в обора, отколкото да стоя в Карлеон и да целувам жена си. Какво има за вършене?
— Ами знаеш. — Дау хвана с два пръста топката на дръжката на сивия меч и я завъртя наляво-надясно. Голямата сребриста буква под гарда на острието проблесна. — Война. Битка тук, нападение там. Ние откъснем част от колоната им, те запалят някое село. Война. Брат ти им раздава здрав пердах на южняците. Полезен човек, умее да ги жегва, дето най боли.
— Жалко, че баща ти няма друг син — озъби се Десетократния.
— Говори си колкото искаш, старче — отвърна Калдер. — Ако реша, мога цял ден да те правя на глупак.