— Жълтен. — Нисък, луничав, почти затрупан от раницата си. Огледа се виновно. — Казаха, че съм бил крадец, ама аз никога не съм крал. После съдията рече да избирам, или тук, или пет години в затвора.
— Почти съм сигурен, че един ден всички ще съжаляваме за този ти избор — промърмори намусен Тъни, въпреки че като крадец той може би бе единственият с някакви приложими за армията качества. — Какво е това име, Жълтен?
— Ми... не знам. Баща ми така се казвал... предполагам.
— Хм, сигурно се мислиш за голяма работа, а, Жълтен — жълтъкът на яйцето?
— А. — Той се огледа колебливо. — Не, не.
— Ще те държа под око, момче — изгледа го през присвити клепачи Тъни и долната устна на хлапака се разтрепери от жестоката несправедливост.
— Така, момчета. Дръжте се за ефрейтор Тъни, а той ще ви държи настрана от опасност — каза Форест и се усмихна загадъчно. — Няма втори като него, по-умел в стоенето далече от опасностите. Само не играйте карти с него! — провикна се той през рамо, докато се отдалечаваше през лабиринта от безразборно вдигнатите палатки на лагера.
Тъни пое дълбоко въздух и стана. Новобранците направиха жалък опит за координация, изпънаха се и застанаха мирно. Всъщност трима от тях. Жълтен закъсня с няколко секунди.
— О, имайте милост — махна им с ръка Тъни. — Без резки движения и отдаване на чест. Ще взема да повърна върху вас.
— Съжалявам, господине.
— И не съм ви никакъв господин. Аз съм ефрейтор Тъни.
— Съжалявам, ефрейтор Тъни.
— Вижте сега. Аз не ви искам тук, вие не искате да сте тук...
— Аз искам — каза Ледерлинген.
— Ами?
— Аз съм доброволец — отвърна той с неподправена гордост.
— До. бро... волец? — запъна се Тъни, сякаш говореше на чужд език. — Значи, все пак съществуват. Само гледай мен да не въвлечеш в някое доброволно начинание, докато си тук. Както и да е. — Той ги подкани с пръст да се приближат и те се скупчиха затворнически около него. — Вие, момчета, направо си паднахте на задниците с това разпределение. Вършил съм какво ли не в армията на Негово Величество, но това там — той посочи навитото и прибрано в брезентов калъф знаме на Първи под хамака — е сладка работа. Вярно, аз съм ви нещо като командир, така е. Но искам, момчета, да мислите за мен като за, да видим. добрия ви вуйчо. Всичко, от което имате нужда. Всичко отгоре на това, което се полага. Всичко, което ще направи мизерния ви армейски живот по-поносим. — Той повдигна подканващо вежди. — Каквото и да е. Идвате при мен. — Ледерлинген вдигна колебливо пръст. — Да?
— Ние сме кавалеристи, нали.
— Точно така, боец.
— Не трябва ли тогава да имаме коне?
— Това е отличен въпрос, говорещ за отлични познания на военната материя. Поради канцеларска грешка конете ни в момента са зачислени на Пети полк от дивизията на Митерик, който, бидейки пехотен полк, не е в състояние да се възползва от наличието им. Както ми бе обяснено, ще ни бъдат върнати най-много до ден-два, но това го слушам вече от доста време. Та за момента сме кавалерийски полк. без коне.
— Пехотинци? — подсказа Жълтен.
— Може да се каже, въпреки че все още. — Тъни почука с пръст главата си — мислим като кавалеристи. Като изключим конете, дефицитна стока в целия полк, има ли нещо, от което да се нуждаете?
Клидж вдигна ръка.
— Ами, господине, ефрейтор Тъни, аз такова. много бих искал нещо за ядене.
Тъни се усмихна широко.
— Това определено е нещо отгоре.
— Няма ли да ни дават храна? — попита ужасен Жълтен.
— Естествено, че ще ви дават, Жълтен, естествено. Негово Величество е подсигурил верните си войници с порцион. Проблемът е, че в него няма нищо, което човек всъщност би искал да яде. Та така, като ви писне да ядете неща, дето не стават за ядене, и ви се прииска истинска храна, идвате при мен и я получавате.
— На определена цена, предполагам — каза Жълтен с кисела физиономия.
— На разумна цена. Приемам съюзнически пари, северняшки пари, гуркулски. На практика всякакви пари. Но ако нямате никакви, склонен съм да приема алтернативни варианти за разплащане. Северняшките оръжия, събрани от бойното поле, например се търсят доста в момента. Също така може да се споразумеем за плащане под формата на услуги. Всеки има какво да предложи, така че винаги можем да стигнем до...
— Ефрейтор?
Гласът беше странен, висок и писклив почти като на жена. Но не жена видя Тъни, с огромно разочарование и по-малко изненада, когато се обърна. Беше едър мъж с черна, опръскана с кал униформа, полковнишки нашивки на ръкавите и стандартните две остриета на колана — неговите с доста сериозен вид. Беше подстриган почти до кожа, прошарен по бакенбардите и силно оплешивяващ по темето. Имаше гъсти вежди, широк нос и масивни, изпъкнали челюсти. Тъмните му очи гледаха втренчено Тъни. Дали заради дебелия като на вол врат, дали заради огромните кокалчета на юмруците му, или поради факта, че униформата му изглеждаше като опъната върху скала, дори и неподвижен, позата му говореше за нечовешка сила.