— Малко бой? — промърмори Прекрасна, докато разхлабваше меча си в ножницата. — Почти три към едно, а? Толкова ли ни е притрябвал този хълм?
— По-скоро две към едно — поправи я Гушата, сякаш това връщаше шансовете на тяхна страна. — Ако Съюзът наистина дойде насам, този хълм ще е ключът към цялата долина. — Осъзна, че убеждава толкова себе си, колкото и нея. — По-добре да се бием за него сега, докато сме на него, вместо после, когато ще трябва да го изкачваме. Освен това така е редно. — Прекрасна отвори уста, сякаш да отвърне, но замълча. — Така е редно! — отсече той и махна с ръка, не искаше да и дава възможност да опита да го разубеждава.
Тя пое дълбоко въздух.
— Добре — отвърна тя и стисна почти до болка ръката му — Ще се бием. — Обърна се и тръгна към останалите, като през това време надяваше със зъби гарда на лявата си ръка. — Стягайте се, копелета! Ще се бием!
Атрок и Агрик бяха готови. Нахлупили шлемове, двамата блъскаха един в друг щитовете си и ръмжаха в лицата си — надъхваха се за битката. Скори държеше с една ръка копието си малко под върха и го използваше като нож, дялкаше една грудка треперлив корен и тъпчеше стипчивите тънки резенчета в устата си. Уирън най-после беше станал и стоеше с лице към слънцето, притворил очи и усмихнат до уши. Неговите приготовления за битка обикновено започваха и свършваха със събличане на палтото.
— Без броня. — Йон помагаше на Брак да намъкне ризницата си и намръщен, клатеше глава към Уирън. — Що за шибан герой трябва да си, да се биеш без шибана броня?
— Бронята... — поде замислено Уирън, наплюнчи пръст и изтри едно малко петно пръст от топката на дръжката на Меча — е продължение на онова състояние на ума. в което човек допуска възможността. да бъде ударен.
— Какви ги плещиш, мамка му? — Йон дръпна силно един от ремъците на ризницата на Брак и той изпъшка. — Какво въобще значи това?
Прекрасна сложи ръка на рамото на Уирън и се подпря на него.
— Колко години вече, а ти още търсиш смисъл в думите на този тип. Той е луд.
— Всички сме луди, жено! — Брак беше почервенял от сдържане на дъха и гълтане на корема, докато Йон се бореше да закопчае ризницата му на гърба му. — Защо иначе ще се бием за някакъв си хълм и купчина древни камъни на върха му?
— Войната и лудостта си приличат — смотолеви мрачно Скори през сдъвкания на каша корен в устата си.
Йон най-после успя да закопчае последния ремък и вдигна ръце към Брак, за да му помогне с неговата ризница.
— Но това, че си луд, не значи, че не ти трябва броня, прав ли съм?
Сухара и хората му вече излизаха от другата страна на овощната градина. Две групи от по трима се отделиха и тръгнаха да обикалят от двете страни подножието на хълма. Отиваха по фланговете им. Дрофт ги проследи с поглед, после облещи очи към останалите.
— Как могат да се шегуват? Как е възможно да им е до шеги в момента?
— Всеки намира смелост в нещо — отвърна Гушата, но не си направи труда да му казва, че неговият начин бе даването на съвети. Няма нищо по-ужасяващо преди битка от това, да стоиш до някой по-изплашен и от теб. Плесна Дрофт по рамото и го стисна. — Дишай, момче, дишай.
Дрофт пое на пресекулки дъх и издиша тежко.
— Разбрано, главатар. Дишам.
Гушата се обърна към дузината.
— Така! Изпратиха две групи от по трима по фланговете ни, което значи около дузина право отпред. — Умишлено претупа бройката, с надеждата никой да не обърне внимание на грешката. Може би с надеждата и той самият да не го направи. — Атрок, Агрик и Прекрасна, вие почвате първи, Дрофт, ти също. Наръсете ги хубаво със стрели, докато се катерят, опитайте да ги пръснете по склона. Когато наближат камъните... нападаме. — Видя Дрофт да преглъща тежко, явно не му допадна идеята за атака. Мъртвите му бяха свидетели, Гушата също имаше куп по-добри идеи за прекарване на следобеда. — Прекалено малко са да ни обкръжат отвсякъде, а и теренът е на наша страна. Можем да избираме къде да ги ударим и когато го направим — удряме здраво. С малко късмет, ще ги откажем, преди да са се окопитили и събрали на върха. После, ако на онези по фланговете все още им се ще да се бият — измитаме ги и тях от хълма.
— Удряме здраво! — изръмжа Йон и започна да стиска една по една ръцете на останалите.
— Чакайте сигнала и се дръжте един за друг.
— Заедно.
Прекрасна стисна ръката на Йон и го фрасна с юмрук в рамото.
— Аз, Тръпката, Йон и Брак правим първа редица.
— Разбрано, главатар — каза Брак и продължи да се бори с ризницата на гърба на Йон.