Бойните оръжия на Горст бяха изработени от Калвес — най-великият оръжейник в Стирия. Бяха подарък от краля, в знак на признателност за това, че му спаси живота в битката за Адуа. Рюрген изтегли рапирата от ножницата и я завъртя, за да огледа Горст и двете безупречно излъскани страни на острието. Той кимна одобрително. После прислужникът направи същото с кинжала, по чиито ръбове на острието пробяга хладен блясък. Горст кимна отново, пое колана с оръжията си и го препаса. Постави една ръка на рамото на Рюрген, другата на това на Млад, стисна ги одобрително и се усмихна.
— Генерал Яленхорм помоли да ви предам да се присъедините към него начело на колоната в момента, в който дивизията е готова да потегли — каза тихо Рюрген, стараейки се да не нарушава тишината наоколо.
Млад вдигна поглед и примижа към зазоряващото небе.
— Само шест мили до Осранг, господине. Мислите ли, че ще има битка?
— Надявам се да няма. О, слава на съдбата, дано да има. Моля, моля, само за едно моля, само това. Нека има битка.
Амбиции
— Фин?
— Мм?
Той се надигна на лакът и се надвеси усмихнат над нея.
— Обичам те.
— Мм.
Тя не отговори. Отдавна бе спряла да се надява да я сполети онази любов, която те удря като гръм и кара коленете ти да омекват. Някои хора са способни на такова нещо. Други са здраво стъпили на земята.
— Фин?
— Мм?
— Наистина. Обичам те.
И тя го обичаше, макар понякога да и беше трудно да го каже на глас. Наистина, или поне изпитваше нещо подобно на любов. Той изглеждаше великолепно в униформата си и още по-добре без нея, понякога се изненадваше от това, как успяваше да я разсмее, а когато се целуваха, определено имаше жар. Беше благороден, великодушен, усърден и уважаван от хората и миришеше приятно, вярно... не блестеше с кой знае какъв интелект, но така може би бе дори по-добре. В едно семейство рядко има място за двама с интелект.
— Добро момче.
Тя го потупа нежно по бузата. Да, обичаше го. Мразеше го по малко само от време на време, а това беше повече от онова, което питаеше към мъжете като цяло. Двамата си подхождаха, допълваха се. Оптимист и песимист, идеалист и прагматик, мечтател и циник. И не на последно място, неговият благороден произход и нейната болна амбиция.
Той изпусна една въздишка на разочарование.
— Кълна се, всеки мъж в цялата проклета армия те обича.
— Какво ще кажеш за прекия ти командир, лорд-губернатор Мид?
— Е. не, той сигурно не, но подозирам, че ще питае по-топли чувства към теб, ако спреш да го правиш на посмешище при всеки удобен случай.
— Ако аз спра, той ще почне сам да го прави.
— Сигурно е така, но хората понасят това далече по-леко.
— Както и да е, има само един офицер в армията, който ме интересува.
— Нима?
Той се усмихна и прокара нежно пръст по извивката на устните и.
— Капитан Хардрик. — Тя цъкна с език. — Ще да е заради тези тесни кавалерийски панталони, така мисля. Обичам да изпускам неща, за да го гледам как се навежда да ги вдигне. Опа. — Тя допря показалец до устните си и изпърха с мигли. — Ах, колко съм непохватна, пак си изпуснах ветрилото! Дали не бихте били така добър да се наведете да го вдигнете, капитане? А, почти го достигнахте. Още малко се наведете, капитане. Още. малко. по-ниско.
— Безсрамница. Не мисля обаче, че Хардрик е за теб. Човекът е тъп като пън. Само минута в компанията му ще те отегчи до смърт.
— Май си прав — въздъхна тежко Финри. — Хубавият задник не стига. Нещо, което повечето мъже никога не осъзнават. Но може би. — Тя се замисли за най-абсурдния избор за любовник от познатите и и когато стигна до идеалния кандидат за титлата, усмивката и грейна. — Какво ще кажеш за Бремър дан Горст тогава? Определено не блести с чар и обаяние... с мозък също... няма и кой знае какво положение в обществото, но съм сигурна, че под тази дивашка външност се крие дълбока, преливаща от чувства душа. Естествено, с гласа няма да е лесно да свикна, при положение че успея да му измъкна повече от две думи на кръст, но ако една жена си пада по силния мълчалив тип, бих казала, че той е идеалният избор. какво? — Забеляза, че Хал вече не се усмихва. — Шегувам се. Познавам го от години. Безобиден е.