Той яздеше, заобиколен от щабните си офицери, под знамето на Англанд — двата кръстосани чука. Беше облечен с небесносиня униформа, подхождаща повече на актьор в безвкусна комедия, отколкото на командир на дивизия. Независимо от безчетното богатство, което хвърляше по шивачи, натруфените му яки сякаш никога не му бяха по мярка и кльощавият му врат неизбежно стърчеше от тях като този на костенурка, подала глава от черупката си.
Преди три години беше загубил тримата си племенници в битката при Черен кладенец, а малко по-късно и брат си, предходният лорд-губернатор на Англанд. Оттогава таеше нестихваща омраза към северняците и беше такъв пламенен радетел за начало на настоящата война, че беше оборудвал половината си дивизия за своя сметка. Омразата към врага обаче не прави от никого способен командир. Точно обратното.
— Лейди Брок, колко мило да се присъедините към нас — каза той с нескрита неприязън.
— Просто реших да се включа в настъплението, а вие се изпречихте на пътя ми. — Щабните офицери се изкикотиха, Хал също, но на лицето му се изписа отчаяние. Той я изгледа косо и тя стори същото. — С останалите дами забелязахме колоната бежанци вляво от вас. Надявахме се, че ще склоните да им отпуснете малко храна.
Мид извърна влажни очи към окаяната колона и я изгледа с пренебрежението, с което би дарил върволица от мравки.
— Боя се, че благосъстоянието на войската ми взема приоритет.
— О, убедена съм, че тези напети момци не биха имали нищо против да пропуснат едно хранене, щом е за благородна кауза.
Тя плесна дружески полковник Бринт по нагръдника и той се засмя сконфузено.
— Уверих лорд-маршал Крой, че до полунощ ще бъдем на отредената ни позиция пред Осранг. Не можем да си позволим да спираме.
— Лесно може да се уреди...
Мид безцеремонно и обърна гръб.
— Дамите и техните благотворителни каузи, няма що — подхвърли той на офицерите от щаба си, които като един се разсмяха угоднически.
— Мъжете и техните игри на войници, няма що — отвърна Финри и на свой ред се изкикоти ехидно. После плесна така силно с ръкавиците си за езда капитан Хардрик, че той
примижа от болка. — Ама че женски глупости, да се опитваш да спасиш нечий живот. Ами да, сега дори аз разбирам! Трябва да ги оставим да падат като мухи по пътя, да сеем мор и разруха навред и да направим от земята им безплодна пустош. Това със сигурност ще им е за урок, ще видят те какво може Съюзът! На това казвам аз истинска армия!
Тя изгледа офицерите изпод очаквателно повдигнати вежди. Ако не друго, поне бяха спрели да се смеят. Мид, в частност, имаше по-сериозен вид от всякога, което в неговия случай беше истинско постижение.
— Полковник Брок — процеди той. — Мисля, че съпругата ви ще се чувства по-комфортно в компанията на останалите дами.
— Тъкмо сам щях да го предложа — отвърна Хал, извърна рязко коня си и и препречи пътя. Мид и щабът му се отдалечиха по пътя. — Какви ги вършиш, мамка му? — изсъска под носа си.
— Безчувствен идиот! Това е той, фермер, който си играе на войници!
— Трябва да се задоволим с каквото имаме, Фин! Моля те, спри да се заяждаш с него. Заради мен! Нервите ми не издържат вече!
— Съжалявам. — Нетърпимост, после вина от казаното, отново. Естествено, не за Мид, за Хал, който трябваше да се доказва като двойно по-добър, дважди по-смел и трижди по-усърден от всеки друг офицер само за да излезе от задушаващата сянка на баща си. — Просто мразя да гледам как нещо се върши не както трябва заради гордостта на някакъв дърт глупак, при положение че лесно може да бъде направено добре.
— Замисляш ли се, че некадърният командир е предостатъчно зло и без да го превръщаме в посмешище? Може би с малко подкрепа ще се справи по-добре.
— Може — промърмори тя, все още с известно недоверие към идеята.
— Не може ли просто да яздиш с останалите съпруги? — каза умолително Хал. — Моля те, поне засега?
— С тоя кокошарник? — намуси се Финри. — Единственото, което обсъждат, е коя е ялова, коя невярна и с какво е била облечена кралицата. Глупачки.