— Доколкото разбрах, имало е някаква злополука тук?
— Нищо особено — възрази Почтения Джо. — Само един контузен крак. Една греда се събори и парче цимент падна над глупака долу.
— Гредата беше здрава — добави Лигът. — Не се счупи, а просто се подхлъзна.
Дънкан разбра по тона му, че адвокатът лъже.
— Да видим ранения! — каза той.
Раненият работник лежеше в една от общите спални. Със сериозни подозрения Дънкан го прегледа внимателно. Под подутината той напипа счупена кост.
— Няма нищо счупено, нали? — запита многозначително Почтения Джо. — Не може и да става въпрос за обезщетение. След като зарових толкова пари в юзината, не може да се занимавам и с такива глупости.
— Напречно счупване на пищяла — каза Дънкан. — Ще направя протокола довечера.
Почтения Джо изруга.
— Гредата беше изгнила, мистър Овъртън — каза работникът. — Чух я като се пречупи. В половината греди, които употребяваме, има червоточина.
— Мълчи! — извика Бригс.
Лигът се опита да заглади спора.
— Вие сте много предан на дружеството, Лем! Но трябва да знаете, че ненапразно наричат мистър Овъртън „Почтения Джо“. Тоя клетник ще си получи цялата заплата, дори ако заслужава порицание. Всички знаем, че грешки стават и с най-добрите хора… — той помълча — и материали.
Почтения Джо хвърли бърз поглед към своя юрисконсулт.
В това време Дънкан превързваше счупения крак и с няколко последни движения го имобилизира.
— Не работите лошо — забеляза Почтения Джо, възхитен въпреки волята си. — Много съм доволен, че можахте да станете доктор. Както узнавам, често се виждате със сина ми, нали?
Дънкан кимна утвърдително.
— Мога да се гордея с тоя момък! С възможностите, които му се откриват във Фондацията Уолас и с крайно сполучливия си брак той скоро ще бъде на върха на професията — той потърка самодоволно ръце. — Вие, Стърлинг, никога не ще можете да стигнете до там. Но нямам нищо против да ви помогна да заемете една отлична длъжност, която имам наум — стига да не искате много пари. Как я карате със стария Мърдок долу?
— Средно — Дънкан затвори чантата си с несдържан трясък.
— Не можете да карате дълго с такава тежка, стара кранта като него! — изсмя се неприятно Почтения Джо. — Струва ми се, че моето дружество ще се нуждае от лекар тук, когато се наредим и почнем работа. А вие сте най-подходящ човек за тая работа. Имайте го предвид, докато ви съобщя допълнително. А засега, желаете ли една пура?
— Съжалявам, но трябва да си вървя — отвърна Дънкан на тая лицемерна любезност. После, стигнал вече пътечката, където беше колата му, той помълча и каза студено: — Бих желал да си получа хонорара. Половин лира.
— Какво?
— Освен ако… — Дънкан го погледна право в очите — намирате, че трябва да получа повече.
Почтения Джо овладя след миг недоволството си, извади бавно от портфейла си банкнота от десет шилинга, прибави още половин шилинг и подаде сумата на Дънкан.
— Заповядайте — той се усмихна пресилено. — Казах, че сте многообещаващ младеж. Не е лошо да спечелите нещо и за себе си, докато старият е на легло. Както казах, ще се видим тия дни. Дайте ми адреса си, ако обичате.
— Може да го намерите в списъка на лекарите — отвърна кратко Дънкан.
— Бъдете сигурни — каза Овъртън, като подаде влажната си ръка, — че ще ви намеря, ако ми потрябвате.
На връщане към селото Дънкан почти несъзнателно изтри ръката си, като че искаше да я изчисти от това лигаво докосване. Случката предизвика у него лошо настроение, напълно несъответно на значението й. Цялата обстановка при язовира беше фалшива, невдъхваща доверие. А зад полупредложението на Овъртън се долавяше някаква лукава подбуда. Отначало той реши да разправи на Мърдок за случката и впечатлението си. Но накрая реши да не тревожи стареца, за когото самото споменаване на Овъртън означаваше отравяне на въздуха. Само пусна половината лира в чайната кутия на бюфета, където Джейн оставяше всички дребни суми от прегледи и превръзки. Като спускаше парите, той помисли: „Почтения Джо е платил най-малко за един неделен обяд“.
Месец след идването на Дънкан в Страт Линтън, Мърдок можеше вече да става и да се движи насам-нататък. Един следобед, въоръжен с шалче, ръкавици и пуловер, той току-що влезе от разходка из градината, когато Дънкан се върна от обиколката си при болните.
Между тях настъпи веднага странното принудено държане, с което се отличаваха отношенията им напоследък. Мърдок съзнаваше много добре с какво усърдие бе работил младият лекар през последните четири седмици и тайно признаваше, че е преценил погрешно отношенията му с Анна Гайслер. Дънкан, от своя страна, дълбоко съжаляваше за проявения гняв. При все това, макар и двамата да желаеха окончателно помирение, никой не искаше да направи първата стъпка към него.