— Нали казахте сама, че е вече късно, Маргарет?
— Късно ли е наистина, Дънкан? О, аз не искам да кажа нещо решително! Заради баща си, ще спазвам външните условности. Но, казано между нас, Дънкан, животът е толкова кратък, толкова жалко е да бъде пропилян!
Той направи усилие да я погледне. Тя се бе облегнала на парапета, меката рокля ясно очертаваше прекрасната й фигура. Лунната светлина придаваше на полуобърнатото й лице предизвикателна красота. Погледът й излъчваше копнеж.
Някогашната страст към нея отново го обзе. Той я видя най-после такава, каквато е — отегчена и разгалена, разбра чувствата, които тя изпитва към него. Но въпреки това, порочната му дързост го накара да я прегърне. Тя отпусна глава назад и го целуна продължително, страстно, с приучени към целувки устни.
Тия устни го накараха да изпита изведнъж отвращение от себе си. Той я отблъсна грубо и рязко.
— Не знаете какво вършим, Маргарет.
— Никой не трябва да знае това — отвърна бързо тя.
— Нямам време за подобни сцени, Маргарет. Жените не съществуват вече за мене. За тях няма място в моя живот.
Тя се усмихна, възбудена от отказа му, но все още уверена във властта си над него.
— О, Дънкан, за мене трябва да има място! Аз чувствувам, че животът ми почва отново.
— За мене е невъзможно Маргарет… защото ви обичах някога.
Гласът й се повиши изведнъж:
— Искате да кажете, че не ме обичате вече?
Той остана неподвижен, с наведена глава:
— За съжаление, Маргарет!
Никога досега самолюбието й не е било засегнато така жестоко. Лицето й стана строго и рязко, в гласа й прозвуча омраза:
— Да влезем — стана ми студено.
Той напусна веднага приема. За най-голямо свое неудоволствие, пред главния вход намери Анна, която също си тръгваше.
— Ще ви водя ли със себе си? — запита тя.
Още под влиянието на противоположни чувства той отвърна:
— Отивам си вкъщи.
— Тогава и аз ще тръгна пеша.
— Този път, Анна, предпочитам своето собствено присъствие пред вашето.
— Така ли? Тогава ще се примирите с моето присъствие.
Настойчивостта й го разяри. Но тя не бе от тия, които могат да бъдат изгонени. При все че той вървеше много бързо, тя вървеше в крак с него. И не след много забеляза, с лека насмешка:
— Чудесна вечер, приятелю, за балконна сцена.
Той не отговори.
Но тя продължи невъзмутимо:
— Изглежда само, че Ромео не си даде труд да я оползотвори. Глупак!
Той пак не отговори.
— Винаги съм мислила — продължи тя гласно размишлението си, — че в такива случаи всеки мъж би трябвало… как да кажа? — да се нахрани, ако е гладен, дори с риск на нравствено разстройство.
Това бе вече прекалено. Разочарованията през деня, горчивите намеци вечерта, бяха оставили у него гневно чувство на пустота и отвращение.
— Млъкнете, за Бога! — извика той злобно на Анна.
— Драги докторе, постарах се да бъда метафизична или, ако предпочитате, биологична. Наблюдавах ви през последните месеци. Вашата възвишеност ще ви създаде само неприятности, като изключим неудобството, че ви отделя от работата ви. Защо не отидете да се напиете или да се нагуляете поне веднъж? Сега особено, бих желала да бъдете напълно вменяем субект, а не зареден динамит, готов всеки миг да избухне.
— Какво искате да кажете с думите „особено сега“?
— Само едно: че желая да поставите кандидатурата си за шеф на фондацията.
— Местото е предопределено вече за д-р Овъртън — изсмя се дрезгаво той.
— Ще бъде, ако не се кандидатирате вие. Слушайте, Дънкан — продължи настойчиво тя, — вие сте млад, неопитен, но сте единственият действително способен човек в цялата фондация. Професор Лий го знае. Освен това, вие самият не може да желаете Овъртън да заеме катедрата — той ще опропасти фондацията.
— Защо не се кандидатирате вие?
— Никога няма да дадат този пост на жена — тя се постара да прикрие огорчението в гласа си. — Затова именно завися от вас.
— Какво смятате да получите в такъв случай? — запита цинично той.
— Всички изгоди, които приятелството с шефа може да ми даде. Нова операционна зала, двама асистенти за изследванията ми, допълнително отделение за новите ми нервно-мускулни опити.
— Не е много.
— Нима ще ми откажете и един малък хонорар за професионалните услуги, които съм ви правила? — подхвърли бързо тя.