В същия миг се чу шум от кола. Почти веднага лекарят на цялата долина, последван от Хемиш, изтича по пътечката, като погледна със светнали очи гостите, съпругата и сина си. Само в една година трудът бе оставил отпечатъка си над него. В строгото му, приятно лице, обгоряло вече от слънцето и вятъра, светеше дълбока човечност, а в грубия шотландски костюм той изглеждаше още по-едър.
Той се усмихна на всички със спокойствието на човек, който е намерил себе си. Не бе забелязал още майка си, която се бе промъкнала зад другите, във внезапно смущение.
— Извинете ме, че закъснях. Имах една непредвидена операция на апандисит в Росуд — той погледна жена си. — Освен това, спряха ме и докато се връщах — и подаде на Джейн отворена телеграма.
Тя я прочете гласно:
„Мислено съм с вас днес. Вие бяхте прав, да ви вземат дяволите! Целунете бебето от прашната му стара леля! Мили привети на Джейн, стиска ви ръка уморената управителка на Фондацията Уолас.
Джейн и Дънкан си размениха поглед на пълни с разбирателство. После тя каза:
— Имаме гост, когото не си видял още.
И като се обърна, хвана за ръка Марта и я изведе напред.
— Майко!
Те се погледнаха за миг, после тя отвърна смутено глава.
— Помислих, че трябва да дойда! Но вещите ми са вързани. Ако не съм желана, ще си отида още сега.
Мърдок тактично се намеси, като духна носа си, после улови за ръка Том Дългия и отведе гостите вътре.
Дънкан остана сам с майка си и Джейн.
— Трябва да кажа — продължи с усилие старицата, — че съм много доволна, като те виждам щастлив и преуспял, с жена ти и така нататък…
Той пристъпи напред и я прегърна.
— А ние всички, майко, се радваме, че те виждаме!
Правейки усилие да сдържи сълзите си, Марта се опита да каже още нещо, но не можа. За пръв път, от години наред, тя се разплака.
— Възможно е, мили сине, и двамата да сме били прави — благоволи да допусне тя, като изтриваше очите си. — Може ли да вляза сега да подържа бебето?
Дънкан кимна, доволен и щастлив. Прегърнал с една ръка майка си, а с другата жена си, той ги заведе вътре.