Ма’елкот отстъпи от купчината пепел, която беше останала от мантията му, и седна на Дъбовия трон. Той въздъхна и каза замислено:
— И така, какво мислиш?
Каин гледаше като хипнотизиран безкрайния поток от мъже и жени, който се стичаше по наклона.
— Ами, ъъъ, доста е страшничко, не смяташ ли?
— Както всяко раждане — отвърна Ма’елкот.
— Как решаваш кой да живее и кой да умре? Кой решава кой да бъде хванат и заклан?
— Всеки решава за себе си — каза Ма’елкот и устните му се разтеглиха в усмивка.
— Какво имаш предвид?
— Няма да ти кажа.
— А?
— Достатъчно ти казах. Все още не е настъпил моментът да узнаеш. Ако оцелееш, ще разбереш.
— Ако оцелея ли? Да не смяташ да ме прекараш през това?
Единственият отговор на Ма’елкот бе усмивката му.
— Как смяташ да започнеш своето търсене на Смешника Саймън? — попита замислено той. — Убеден съм, че вече си разсъждават върху това.
— Малко — отвърна Каин. Беше прекарал цялата предишна нощ в размишления върху това и беше измислил едновременно прост и елегантен план, отговарящ напълно на репутацията му и както се надяваше, достатъчно авантюристичен, за да бъде неотразим. — Смятам да освободя затворниците ти от донжона.
— Нима?
— Оказа се, че един от съучастниците на Смешника Саймън, когото Бърн е заловил, е мой познат, нисш адепт, на име Ламорак. Ти ще ме вкараш в донжона, а аз ще го измъкна навън заедно с другия. Това трябва да е достатъчно, за да ме отведе при Смешника Саймън.
— Откъде си толкова сигурен? Че този Ламорак е в ръцете ни?
— Не само ти имаш източници — отвърна Каин с надеждата, че Ма’елкот няма да продължи да го разпитва.
Но императорът размишляваше върху съвсем различни неща.
— Идеята не ми харесва. Не ти ли се струва малко крайна? Внезапното освобождаване на Ламорак няма ли да събуди подозренията му? Достатъчно ли сте близки, че той да повярва, че си готов да рискуваш живота си за него?
— О, сигурен съм, че ще повярва. — „Не че има някакво значение.“ — Достатъчно сме близки. Освен това ще му кажа, че го правя само за да се добера до Смешника Саймън.
— Поради каква причина?
Каин погледна към продължаващия ритуал, където Бърн за пореден път обезглавяваше някого.
— За да докопам Бърн.
— Ммм — рече замислено Ма’елкот. — Мисля, че разбирам.
— Ламорак е затворник на Бърн, нали? Цялата операция срещу Смешника Саймън е рожба на Бърн. Измъкването на Ламорак от затвора ще е голям срам за него и той ще ме срещне със Смешника Саймън, за да устроим капан за Бърн, където да мога да го убия.
Ма’елкот се засмя.
— И това ще е прекрасно допълнение към легендарната ти кариера. Никой не е успявал да избяга от императорския донжон; ако съществува жив човек, който би могъл да го направи, то това си ти.
— Никой не би се досетил посмъртно, че работя за теб; мамка му, всички в града знаят, че си обявил награда за залавянето ми. Трябва само да разпространиш слуха, че съм се изплъзнал от ръцете на Тоа Сител и Очите.
— А ти ще работиш ли за мен?
Каин усети как ледена ръка се протяга към сърцето му.
— Разбира се. Какво искаш да кажеш? Че след всичко това все още не ми се доверяваш?
— Спомням си… — Ма’елкот се престори, че размишлява. — Спомням си един Каин, който бе готов да убие човек, вместо да го излъже…
— Убийството е по-лесно — отвърна Каин и се опита да се засмее сърдечно. — Извършиш ли го, край, свършено е. Лъжата е като домашен любимец — трябва да се грижиш за нея или тя ще се обърне и ще те ухапе по задника.
— Все още ли си същият Каин?
Той се опита да отговори толкова спокойно, колкото му позволяваше разтупканото му сърце.
— Честен съм дотолкова, колкото ми позволяват обстоятелствата.
— Пффф. Това беше искрен отговор. Много добре. Съблечи се.
Нещо се затъкна в гърлото на Каин; единственото, което успя да каже, беше:
— А?
— Не можеш да ми служиш, освен ако не ми служиш от сърце, Каин.
Императорът махна лениво към платформата. Няколко облечени с ливреи пажове изгребваха кръвта от басейна с бронзови купи — същите, които Каин бе видял да внасят в Малката бална зала, докато замесваха глината за Великата творба, и стомахът му се сви.
„Какво си мислеше, тъпо копеле такова — изръмжа той наум. — Откъде според теб идваше тая кръв?“
— Наистина ли очакваш от мен да се спусна оттам и да си подложа врата под меча на Бърн? — попита той.
— Да. Щом ти не ми вярваш, Каин, как бих могъл аз да ти вярвам? Закълни се в мен, повярвай в моята правда и започни да ми служиш. Или ми откажи тази чест и никога повече няма да бъдеш мой слуга.