Палас се усмихна леко и го докосна по рамото.
— И двамата ти благодарим. Потърси ме след два дни.
Тя тръгна по доковете, подмина фабриката за стомана и дългата редица от складове, които приемаха товари от цялата Империя.
Нямаше да е трудно; Палас не забеляза никакви оттенъци на предателство в Обвивката на капитана и макар досега да не беше опитвала да превозва толкова много токали наведнъж, тя чувстваше увереност.
Заклинанието на Конос се беше оказало невероятно полезно — тя щеше да натовари всичките трийсет и шест токали в трюма и да ги скрие с Наметалото. Всеки усъмнил се имперски служител или адепт щеше да види само мръсната вода и почернялото дърво, а Вечната забрава щеше да попречи на хипотетичния усъмнил се адепт да свърже всяко усетено подръпване в Потока с възможността за съществуването на Наметало. За да стане всичко както трябва, тя трябваше да пътува с тях през целия път до брега, за да ги преведе през всички пунктове за събиране на такси, но това не беше проблем.
Почивката щеше да ѝ се отрази добре.
Точно сега важното беше, че можеше да го направи, да ги изведе съвсем сама извън Империята, в безопасност, а онези алчни копелета от Програмната схема на Студията можеха да си го начукат.
А когато всичко това приключеше и тя се върнеше обратно на Земята, двамата с Хари щяха да си поговорят за това, да се разкара от живота ѝ. Не биваше да се оставя да я убеди да не подава молба за развод; тази работа с раздялата беше голяма глупост. Тя не помагаше на никой от двамата, само удължаваше болката, тяхната малка импровизирана Смърт от Хиляда порязвания. Трябваше да се довери на инстинктите си и да го отреже направо, от раз, като отлепянето на лейкопласт.
Или ампутацията на крайник.
Защото точно това изпитваше сега. Онази болка, която като че ли я сръчкваше долу в корема винаги когато се сещаше, че той я търси, когато си мислеше как ще го зареже и ще се спусне по течението — това си беше като фантомна болка в крайниците. Част от живота ѝ беше свързана с Хари, а сега тази част беше отрязана; пристъпите, които усещаше от време на време, бяха просто физиологическа реакция от ампутацията.
Донякъде Хари беше причината тя с такава лекота да се отнесе безмилостно към Краля на Кант; Величеството беше един от най-добрите приятели на Каин. Той беше достоен заместител в случаите, когато не можеше да си го върне пряко на Каин. Но ако беше продължила да го използва, щеше да се изненада от нарастващото чувство на презрение към себе си; на няколко пъти се бе улавяла да си мисли, че този мъж е просто уличен разбойник, какъвто някога беше и Хари — но Хари се беше превърнал в нещо повече, не можеше да му го отрече. Хари или Каин, никой от двамата нямаше да допусне да се отнесат с него така, както тя се бе отнесла с Краля на Кант; Каин щеше да се хвърли към гърлото ѝ в мига щом зърнеше проблясването на кристала с Омайването.
От друга страна, тя не се самозалъгваше — знаеше много добре, че голяма част от съжалението, което изпитваше към Величеството, беше чисто и просто угризение на съвестта, че така се бе възползвала от него. И все пак…
Каин притежаваше някаква невероятна почтеност и упорито самоуважение, колкото и неоправдано да беше то. „Почтеност“ не беше дума, за която би се сетил човек, докато си мисли за Величеството; човекът представляваше невестулка на два крака. Полезна, дори необходима, но все пак невестулка.
Докато здрачът се спускаше постепенно над града, Палас се запъти към склада, под който бе скрила токалите. Тя не обръщаше никакво внимание на тълпите, които бързаха покрай нея заради настъпващия вечерен час, и мостовете, извеждащи от Стария град, бяха претъпкани с всякакви същества; Палас беше погълната от мрачното осъзнаване, че дори сега продължава да сравнява всеки мъж, когото срещаше, с Хари.
Тя тъжно поклати глава заради тази сантиментална глупост и навлезе в сенчестите странични улички на Индустриалния парк.
За милионен път си припомни причините, поради които връзката им никога нямаше да се получи, всичките скандали, ревността и подозрителността. Изобщо не трябваше да се женят; бяха страхотни любовници, връзката им беше страстна, бурна, абсолютно непредсказуема, вълнуваща — но всичко онова, което ги правеше невероятни любовници, ги превърна в скапани съпруг и съпруга.
Противоположностите се привличат, но сходствата пречат.
На първо място, двамата бяха съвсем различни Актьори. Тя се бе захванала с актьорството най-вече защото на Отвъдие щеше да притежава сила, каквато никога нямаше да получи като член на Търговската каста в земната безмилостно сурова социална система — силата да помага на хората, да променя живота им в положителен смисъл. Уверено можеше да заяви, че кариерата ѝ е помогнала за превръщането на Отвъдие в едно по-добро място, и тя се гордееше с това.