Каин, от друга страна, идваше тук само заради кръвта.
Тя спасяваше животи; той ги отнемаше.
И Приключенията му се продаваха три пъти повече от нейните.
В моменти на искреност тя беше способна да си признае, че това също бе част от проблема. Не се гордееше с тази част, но не можеше и да я отрече.
Палас въздъхна и се опита да се съсредоточи върху текущата ситуация. Щеше да се разправя с Каин по-късно, когато вече нямаше как да го избегне. Умората, безкрайните часове, прекарани в бягство, криене и битки, ѝ пречеха да насочи мислите си към работата; но сега, докато се приближаваше към убежището, където бе скрила всички токали, липсата на концентрация можеше да се окаже фатална.
Токалите се укриваха под гниещия коварен под в една опожарена сграда; тя беше разположена сред няколко също толкова порутени склада. На места останките от овъглените покриви бяха облегнати на здравите стени и осигуряваха прикритие от дъжда за няколкото семейства бегълци.
Тя не беше оставила никакви следи и никакви съгледвачи, които да могат да ги издадат. Сухото, наподобяващо пещера мазе беше третото ѝ резервно укритие; беше го подготвила с помощта на близнаците, Талан и Ламорак и беше поставила омагьосващи печати покрай стените и вратите, които да заблуждават търсачите на амулети и всякаква магия от този род. Предрешеното Величество ѝ беше помогнал да пренесе продуктите вътре; макар той да ненавиждаше физическия труд, Омайването се беше погрижило да го накара да работи, без да се оплаква, и той щеше по-скоро да умре, отколкото да издаде местоположението им. Палас вярваше, че всички останали, които знаеха за убежището, бяха мъртви.
Входът се криеше в някогашната вътрешна кантора; за да се стигне до него, трябваше да се премине през лабиринт от срутени стени и опасни изгнили подове. В последния момент тя сви встрани, вместо да влезе вътре, и тръгна покрай почернялата фасада, потънала в мисли.
Тук нещо не беше наред.
Потокът работници, които се прибираха у дома, не се различаваше от обичайното. Взирайки се в лицата и дрехите им, Палас не можа да открие обяснение за обтегнатите си нерви, но тя вярваше на вътрешния си инстинкт; единствено на него можеше да разчита, за да запази живота си.
Откри една здрава стена, облегна се небрежно на нея и огледа улицата. „Какво не е наред тук?“
Нямаше пушек.
Бегълците… Сред тях имаше две семейства — едното се криеше от другата страна на улицата, където някога се бе намирал складът за жито, а другото се спотайваше малко по-нататък, в бившата ковачница. Здрачът напредваше, което означаваше, че по това време би трябвало да са запалили малки огньове, за да притоплят остатъците от обяда си. Късните есенни дъждове валяха почти ежедневно в Анхана, затова всяка тресчица би трябвало да е просмукана от влагата — ала въпреки това не се виждаше никакъв пушек.
Може би това не означаваше нищо. Може да се бяха преместили на някое по-сухо и по-закътано място.
Или пък можеше да са завързани или дори убити, а Сивите котки да клечат край тях и да я наблюдават през процепите в обгорелите стени.
Ненапразно те се идентифицираха с котките; можеха да стоят там от часове и да дебнат внимателно за всяко движение край мишата дупка, в която се криеха токалите. Но нямаше как да знаят, че семействата си приготвят яденето по здрач.
Палас не спираше да се движи безцелно, докато през процепа в една срутена стена не зърна кулата на двореца „Колхари“. Тя задейства менталното си зрение и пред очите ѝ се разпростря виещата се плетеница на Потока, в която се забелязваха неясните Обвивки на преминаващите хора. Откъм двореца не се забелязваше никаква енергийна струя, но това не означаваше, че тя е в безопасност; Котките можеха да я нападнат просто ей така, без да имат представа коя е тя, ала ако Бърн беше сред тях…
Имперските власти знаеха, че Смешника Саймън е заклинател; доказателство за това беше заклинанието, което объркваше търсенето им. Докато се опитваха да го намерят, Бърн и Ма’елкот нямаше да поддържат отворен канал; това щеше да е, като да затръбят и размахат знаме пред всеки един адепт, преминал в режим на ментално зрение.
Но освен преследването на Смешника Саймън, Бърн имаше и други причини да я търси. Ако той се намираше тук, присвит за скок в някоя от тези сгради, ако я видеше и я разпознаеше, алчността му, жаждата му за кръв, готовността по какъвто и да е начин да нарани нея или Каин, щеше сигурно да го накара…