Мозъчните показатели на Каин бяха пощурели, а телеметрията, отчитаща реакцията му на болката, беше излязла извън скалата; невероятно беше, че все още е в съзнание. Единственото, което монологваше, беше нисък гърлен стон.
— Да не е някакъв припадък? — излая Колбърг. — Някой да ми каже какво става!
Друг техник отмести поглед от клавиатурата на екрана си и поклати глава.
— За да получим отговор на този въпрос, сър, навярно ще трябва да изчакаме Каин.
В този миг Каин монологна фраза, от която по гърба на Колбърг полазиха ледени тръпки.
Очевидно всички искат да оставя Ламорак да умре.
5.
Бърн се приближи до сградата на съда в пълен галоп и когато младият часовой нервно свали пиката от рамото си и му изкрещя да спре и да се представи, той скочи от седлото и се приближи до него като гладен вълк.
— Погледни ме. Знаеш кой съм, нали?
Часовоят кимна безмълвно, с широко отворени очи.
— Нося ти подарък, войнико. Нося ти повишение.
— Милорд?
— Не си ме виждал. Никога не сме се срещали. Ето какво се е случило тази вечер. Докато си стоял на поста си, ти си чул някакъв звук — приглушен вик, удар от падащо тяло, няма значение. Измисли нещо. Единственото, което се иска от теб, е да отидеш при командира си и да го накараш да изпрати хора да проверят всички часовои. Разбра ли ме?
Часовоят кимна.
— Единият от другарите ти сигурно вече е мъртъв. Мъжът, който го е убил, се намира в донжона.
Часовоят се намръщи.
— Не разбирам. Щом се намира в донжона, как е могъл да…
Бърн го зашлеви толкова силно, че мъжът залитна.
— Той не е затворник, идиот такъв. Дошъл е да помогне на затворник да избяга.
— Да избяга? Това е невъзможно!
— Само ако ти го направиш такова, войнико. Ако този мъж бъде заловен и убит, аз ще ти бъда приятел, схващаш ли? Нали разбираш какво означава един обикновен войник да има за приятел имперски граф?
В очите на часовоя като че ли проблесна амбиция и той кимна.
— Но ако някой научи, че съм бил тук тази вечер, ще стана твой враг. Сигурно разбираш и какво означава това.
— В никакъв случай не съм ви виждал, милорд.
Бърн го потупа по почервенялата буза.
— Добро момче.
Часовоят се отдалечи, а Бърн се метна на пръхтящия си кон. Искаше да се върне в двореца, преди да стане напечено.
6.
Това беше тътнежът, който заплашваше да взриви черепа на Каин:
ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА КРЯСЪКА, СКЪПО МОМЧЕ; СКАЛИТЕ НА ДОНЖОНА СПЪВАТ ПОТОКА, ЗАТОВА СЕ НАЛАГА ДА РЕВА.
ЗАБРАВИ ЗА ЛАМОРАК. ТОЙ Е В ТЕАТЪРА НА ИСТИНАТА И НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА ГО СТИГНЕШ НАВРЕМЕ. АКО ИЗМЪКНЕШ ЖЕНАТА, ТЯ МОЖЕ ДА Е ДОСТАТЪЧНА.
АКО НЕ Е, ВЪРНИ СЕ И ЩЕ ИЗМИСЛИМ ПО-ДОБРА СТРАТЕГИЯ.
Присъствието изчезна от съзнанието му също тъй мълниеносно, както се беше появило. Каин си спомни какво му беше казал Колбърг в зелената стая преди прехвърлянето; спомни си го толкова ясно, сякаш го чуваше наяве. „Относно Ламорак. Ако не е мъртъв — ако примерно е пленен — при никакви обстоятелства не се опитвай да го спасяваш.“
Не можеше да погледне към Талан, не можеше да надникне в дълбоките виолетови басейни на очите ѝ.
Изкашля се дрезгаво и монологна: Очевидно всички искат да оставя Ламорак да умре. „Колбърг, негоднико — добави той мислено, макар техниката на Студията да му пречеше да монологне точно тези думи. — Ако има някакъв начин, какъвто и да е, чрез който да покажа на хората що за човек си, по-добре се пази!“
А на глас рече:
— Как да стигнем от тук до Театъра на истината?
7.
Талан се ококорва; в сумрака разцъфват две теменужки.
— Н-не съм сигурна — заеква тя. — Ъъъ, ти добре ли си?
Облягам пулсиращата си глава на студения варовик и се опитвам да изглеждам спокоен и уверен — сигурно съм ѝ изкарал акъла от страх, когато се сринах така на земята. Аз поне си умрях от страх.
— Ходила ли си там? В Театъра на истината?
Тя кимва неуверено, без да смее да ме погледне в очите.
— Там ли е Ламорак?
— Ами като идвах насам, килията му беше празна — лъжа спокойно аз. — Освен ако не смяташ, че е на вечеря с Ма’елкот, единствената ни друга възможност е Театърът на истината.
Тя прокарва мръсните си пръсти през сплетената си мазна коса.
— Аз всъщност не знам как се стига дотам. Когато ме отведоха, сложиха чувал на главата ми. Не виждах нищо.