— Хей — изграчи той, — хей, не е нужно да си създавате чак такива проблеми, нали? Аз не съм герой — просто питайте каквото е нужно.
Челюстите му се движеха с усилие, а устата още го болеше от удара в стената на килията му и от ритниците в главата на пазачите, които бяха дошли да го отведат оттам.
Мъжът с гащеризона на пчелар не показа по никакъв начин, че го е чул. Той разряза крачола до коляното на Ламорак и продължи нагоре, толкова близо до чатала му, че Ламорак неволно потрепна и скротумът му се стегна в основата на пениса.
— Майстор Аркадейл? — дочу се друг глас. — Защо устата му не е запушена?
— Хубав въпрос — отвърна сухо мъжът с ножа. — Трябва да позволите на субекта да говори, дори да пищи, като не позволявате на нищо от онова, което казва, да повлияе на разпита. Целта е да се уравновеси безпомощността му; дори най-слабият лъч надежда, че някоя дума може да му донесе милост, предотвратява изпадането в депресия, задържа ума му на ниво и в действие. Това е жизненоважно, особено за да спомогне за осуетяването на шок на по-късните етапи от разпита. По този начин въвличате субекта в доброволно участие в процеса — надеждата му се превръща във ваш сътрудник. Разбирате ли? Чудесно. Може от време на време дори да му задавате по някой въпрос. Примерно… — Той наведе закачуленото си лице към Ламорак. — Жаден ли си? Искаш ли вода?
— Ето ти вода — изграчи Ламорак и се опита да го наплюе, но устата му беше суха като пясък. Устните му се разтеглиха в немощна усмивка. — Какво ще кажеш за една бира?
— Добре, това беше добре. — Майстор Аркадейл се обърна към аудиторията си. — Виждате ли? Нищо повече от това не е нужно.
Малката кръгла сцена, върху която беше поставен апаратът, бе обградена от триножници с окачени на тях фенери с бели керамични отражатели. Те хвърляха силна жълтеникава светлина, оставяйки останалата част от стаята в сянка. Зад тях се виждаха смътните фигури на две шепи хора, насядали по пейките, наредени по каменния под; всички те изглеждаха погълнати от лекцията на Аркадейл. Зад тях имаше други пейки, които се издигаха към тъмния таван.
„Лекционна аудитория“ — помисли си Ламорак; това му напомни за стаите в Консерваторията на Студията. Нещо средно между лекционна зала и действащ театър.
Той се взря в себе си и установи, че не усеща никаква паника. Реши, че засега се справя доста добре — но може би част от увереността му се дължеше на неспособността му да повярва, че това наистина се случва, че наистина е разпънат на маса в анханския донжон и е на път да бъде използван като медицински труп пред клас от начинаещи мъчители. Изпълваше го усещане за нереалност, за разграничаване, сякаш гледаше недиректно нечие чуждо Приключение.
Той продължи да търси в съзнанието си намек за увереност, че ще умре тук, и остана доволен, когато не откри нищо такова. Усещаше присъствието на записващия уред в черепа си и умираше от страх, че ще бъде записан като страхливец — през цялата му кариера това го беше подтиквало към поемането на все по-големи рискове и той бе извършил доста впечатляващи неща. Ако Студията беше вкарала малко повече пари в рекламирането му, както бяха направили с Каин например…
— Запомнете — каза Аркадейл, — ключът се крие в прогресивната деградация, затова ще започнем с малки разрези. — Ножът се спря върху бедрото на Ламорак, малко над коляното. — Моля те, Ламорак, не мърдай. Всяко движение в застрашените райони само ще направи разреза по-дълбок и по-болезнен. Разбра ли ме? Много добре.
— По-добре не го прави — рече Ламорак уверено и премина в ментално зрение.
Възнамеряваше да подкрепи думите си с въздействие върху психиката на мъчителя; това щеше да се запише като взрив в куба.
Не видя нито една от поклащащите се цветни нишки, които представляваха метафората на Потока в съзнанието му, но пък и не очакваше да ги види — прекараните три дни в безполезни експерименти в килията му бяха изпарили всякаква надежда. Това отчасти беше причината донжонът да се смята за непроницаем, дори за адептите — вградените във варовика минерали пречеха на Потока, а онова, което успяваше да проникне вътре, биваше погълнато от безкрайните фантазии и молитви за освобождаване на стотиците затворници. Тук долу не можеше да се осъществи никакво мощно заклинание. Но той знаеше, че силата, която му беше необходима за лекото сръчкване, можеше да се генерира в собствената му Обвивка.