Оранжево-червената трънлива матрица на Обвивката му проблесна ярко и погледът му се замъгли, когато започна да черпи енергията ѝ; после я задържа в готовност, докато търсеше Обвивката, определяща границите на съзнанието на мъчителя.
Не намери нищо; закачулената фигура на Аркадейл беше празна като мраморна статуя.
Въпреки това той нанесе удар, представяйки си месеста насекомоподобна ръка, която се изстрелва от Обвивката му и се вкопчва в маската, покриваща лицето на Аркадейл. Опита се да проникне през сребърната мрежа, но го спря някакъв щит, съпротивителна сила с ален цвят, която блещукаше по повърхността на странния пчеларски костюм.
Ламорак вля още сила в нападението, с надеждата да преодолее съпротивлението. Аленото поле само заблестя още по-ярко, отразявайки силата му, дори когато трънливата му Обвивка започна да губи цвета си и избледня като паднали листа на слънце, преминавайки първо в жълто, после в сиво, докато накрая не се разпадна като паяжина на вятъра.
Извитото острие на скалпела се заби в плътта му; не много дълбоко, просто очертавайки плитък разрез в полудъга над коляното. Аркадейл взе парче плат от близкия поднос и забърса кръвта.
— Това като че ли не е твърде болезнено — отбеляза един от наблюдателите.
— Не е — отвърна Аркадейл. — Скалпелът трябва да е изключително добре наточен — обсидианът е идеален за целта, ако не разполагате с качествена стомана. Това забавя и понякога възпрепятства изпадането в шок.
„Все още съм замаян от ритниците в главата — помисли си Ламорак, докато Аркадейл поднасяше ножа към горната част на разголеното му бедро. — Това е то. Просто не трябва да спирам да се опитвам. Ще премине.“
Той започна отново да събира сила, но ледената стомана на скалпела, която разряза с лекота плътта му, попречи на концентрацията му. Усещането — не твърде болезнено, както беше казал Аркадейл — накара кожата му да настръхне и той се принуди да насочи отчасти вниманието си към изграждането на сива мъгла в менталното си зрение, която да замъгли възприятията му — нещо като прозрачна стена, зад която да подготви нападението си.
Третият разрез на Аркадейл беше дълъг и вертикален, свързващ предишните два. Той остави скалпела в подноса и взе по-голям нож с по-закривено острие, както и още един предмет, който приличаше на щипки за грил.
— На този етап можете да започнете разпита — рече той и стомахът на Ламорак се преобърна, изхвърляйки го от състоянието на ментално зрение.
„Това е нож за дране. Той смята да ми одере кожата.“
Аркадейл използва щипките, за да повдигне ръба на кожата при разрезите, и започна да работи с ножа под нея с продължителни, бавни плъзгания. Кожата се отделяше лесно, разкривайки потрепващите червени мускулни влакна и маслените на вид топчета подкожна мазнина.
Ламорак потисна надигащата се паника и забави препускащото си сърце. През главата му мина някаква неясна мисъл, нещо за Шана и Конос, и сребристите мрежи, които семейството му носеше на главите си. Тогава трябваше да обърне повече внимание на това и да се вслушва в думите на Конос, вместо да се припича на слънце, но вече беше твърде късно.
Той погледна към учениците, но знаеше, че е безнадеждно — дори внушението му да беше достатъчно силно, че да настрои един или двама от тях срещу учителя им, останалите щяха да ги удържат. „Трябваше да си остана заклинател“, помисли си горчиво той.
Беше се отказал от магическото обучение заради фехтовката малко след първото си прехвърляне в Отвъдие, заради теорията, че Приключенията на фехтовачите са по-вълнуващи и се представят по-добре на по-дългосрочния пазар на недиректните зрители. Затова сега разполагаше единствено с няколко незабележителни трика и излишък от изпъкнали мускули, от които нямаше никаква полза.
Зачуди се колко ли време ще успее да задържи тази героична фасада; накрая на кого ли ще му пука? Ако умреше тук, кубът и гравьорът в главата му щяха да бъдат изгубени. Единствените хора, които щяха да знаят, че е умрял достойно или че е пищял и вил като страхливец, щяха да са присъстващите в тази стая, а тях това изобщо не ги интересуваше.
Той се опита да активира менталното си зрение, за да нанесе нов удар срещу Аркадейл, но лекотата, с която ножът за дране прорязваше плътта му, разпръсна концентрацията му. Знаеше, че е безполезно да се опитва — мъчителят сигурно имаше някакъв скрит в гащеризона източник на Потока, който захранваше противопоставянето срещу атаките, и Ламорак не беше способен по никакъв начин да повлияе на Аркадейл.