— Вие сте с „Най-новото от Приключенията“, вашият единствен денонощен източник на информация от Студията. Аз съм Бронсън Андърууд.
— В Анхана сега е пладне и това са последните новини за напредъка на Каин в отчаяното търсене на изчезналата му съпруга, Палас Рил. Както виждате от Часовника на живота на Палас Рил — графиката в ъгъла на екрана ви — на нея ѝ остават по-малко от осемдесет часа, плюс-минус десет, тоест между почти четири и по-малко от три дни. Целият свят е затаил дъх, надявайки се и молейки се Каин да успее да я намери навреме. На линията е Джед Клиърлейк.
— Благодаря, Бронсън. Според последното съобщение на Студията Каин все още се крие в Лабиринта с местната жителка Талан и с Ламорак — това е Актьорът Карл Шанкс. Имперските сили провеждат невиждана по мащаби хайка, градът е наводнен с войска, претърсва се всяка къща. При тези условия Каин е принуден да се притаи, което едва ли го прави особено щастлив.
— Едва ли. Какви са резултатите от търсенето на Палас Рил?
— Както може би си спомняш, Бронсън, снощи Каин организира безпрецедентно бягство от имперския донжон, с изключителен риск за живота си, надявайки се, че поне един от съратниците на Палас да може да го отведе до предварително уговорено място за среща с нея. Тази надежда беше попарена от острата реакция на имперските сили — сега е твърде опасно за Каин да се придвижва из града. Според слуховете приятелите на Каин в момента проверяват местата за среща.
— Дочух, че ситуацията е много интересна в политическо отношение.
— Политическо?
— Сексуално-политически, Джед.
— А, да. — Сухо кикотене. — Да, разбира се. Почти целият свят вече знае за изумителните усилия, които положи снощи Каин, за да спаси живота на Ламорак. В реалния живот Каин и Ламорак са доста добри приятели — не знам дали това ти е известно, Бронсън. Това, което зрителите ни може би не знаят, е, че Ламорак и Палас Рил също са добри приятели, близки приятели, може би даже твърде близки.
— Чувал съм подобни слухове…
— Това не са само слухове, Бронсън. От известно време взаимоотношенията им са публична тайна. Въпросът е какво точно знае Каин. Студията не казва нищо на тази тема. Мисля, че всички сега се питат: какво ще направи Каин, когато научи?
— Добър въпрос, Джед — всички живо се интересуваме от отговора му. Особено Ламорак, предполагам.
— Е, Бронсън, както се казва в такива случаи: на каквото си е постлал Ламорак, на такова ще лежи. — Ново сухо кикотене. — От центъра на Студията в Сан Франциско, Джед Клиърлейк.
— Благодаря, Джед. През следващия час ще разговаряме с експерт на Студията по — слушате ли внимателно? — „хаотичните пертурбации в многомерните суперструни“. Тук, на живо, чакаме вашите обаждания. Той също така ще обясни защо относителната грешка при Часовника на живота на Палас Рил е толкова голяма и ще отговори на въпросите ви относно Уинстъновото прехвърляне. Аз съм Бронсън Андърууд. Останете с нас.
15.
Артуро Колбърг натъпка поредната палачинка между издутите си бузи и отново се вторачи в огромния извит екран. Всеки път когато Каин отместваше поглед от залятата със слънчева светлина улица отвън и го насочваше към съдрания сламеник, върху който лежеше загърнатият с мръсни одеяла Ламорак, Колбърг започваше с нова сила да си повтаря монотонно, като мантра, като заклинание:
— Умри, кучи сине. Умри, шибаняко. Умри, умри, умри.
Но Ламорак не умираше. Когато Каин и Талан най-накрая го измъкнаха от пещерите, той беше в безсъзнание и в дълбок шок; трябваше да е умрял отдавна. Но те двамата го сгряха и сега, когато от време на време се будеше, го хранеха с топлия бульон, който им бяха донесли Поданиците на Кант. Ламорак призоваваше някаква магия, която му помагаше да се възстановява, а те даже бяха успели да му сложат шина на крака, докато той използваше обезболяваща магия и караше стегнатите мускули около счупването да се отпуснат.
След бързото и ефективно погрижване за крака му Ламорак заяви, че до вечерта вече ще може да ходи с патерица, и моментално заспа. Каин, Талан и лекарят аматьор от Поданиците на Кант се възползваха от състоянието му, за да разпорят шева на бедрото му, да промият с най-силното бренди, което успяха да намерят, личинките на насекомите, след което отново да зашият раната. Освен това закърпиха и разсечения му корем.
Докато наблюдаваше това, Колбърг усещаше как го обзема ярост, но знаеше, че не бива да позволява на негативните емоции да влияят на преценката му. Глътна още една капсула амфетамин, натъпка устата си със сладки, преди наркотикът да подейства на апетита му, и се почувства малко по-добре.