Безполезно е да се опитвам. Твърде много животи са изминали оттогава. Обръщам се и отново поглеждам през прозореца.
Край стадиона се тълпи тежковъоръжен пехотен взвод от редовната армия. Войниците се потят в ризниците си, изглеждат смачкани и навъсени. Спират случайни минувачи, разпитват ги, от време на време ги ошамарват. Към слънцето се носят тежки облаци откъм западния бряг — скоро ще вали, което подобрява настроението на войниците. Преминаването от състояние на потно-жегава мизерия към мокро-мразовита мизерия, като при това имаш на разположение безкрайно количество обикновени граждани, на които да си изкараш яда — това е мечтата на войника.
— Има нещо, което аз си спомням — изрича бавно Талан малко по-късно, с толкова небрежен тон, сякаш е репетирала поне два часа как да го каже. — За Палас. Въпреки онова каквото е там заклинание. Помня колко близка беше тя с всички нас. Колко я беше грижа за нас — особено за Ламорак.
Получавал съм удари в слънчевия сплит от експерти, знаете, веднъж дори от Йежи Купчин, който тогава беше световен шампион в тежка категория. Но дори и тогава не ме е заболявало толкова.
Останал ли е все още някой, който да не знае за връзката им?
Минава дълго време, преди да отговоря, дълго гледам надолу към лицето на Ламорак, все още изключително красиво дори под подутините и синините. Лицето е единствената част от него, която мога да видя — само то се подава от одеялата, в които е увит. Под затворените му клепачи очните ябълки потрепват; Ламорак стене и се върти в съня си, и аз се чудя дали не сънува Театъра на истината.
Надявам се, че да.
— Да — казвам. — Такава си е тя, грижовна.
— Знам, че тя ще ти бъде много, много благодарна за това, което направи. — Тя се приближава към мен. — Особено за Ламорак.
Гледам една или две дълги минути в Талан, която вече е само на ръка разстояние. Сега, когато е изкъпана и облечена в същия стил като дрехите, които носеше на записа — брезентови панталони и свободна вълнена туника — тя се е превърнала в една от най-впечатляващите жени, които някога съм имал удоволствието да срещна.
Дори и тъканта на дрехите ѝ да беше по-дебела и да оставяше нещичко и за въображението, аз имах достатъчно време в донжона да оценя плавните извивки на формите ѝ, играта на мускулите на краката и задните части. Платиненорусата ѝ коса сега блести, изчистена от мазнината и мръсотията и обрамчена от ореол от слънчева светлина, която идеално очертава меката линия на бузите и челюстта. Тя е толкова красива и толкова смела, с устрема на истински герой и с такива невероятни умения, че отдадеността ѝ на бойните изкуства със сигурност превъзхожда моята собствена. Бих могъл да протегна ръка, да я докосна, да я погаля с пръсти по бузата и да я привлека към себе си.
Теменужените ѝ очи са достатъчно дълбоки, за да потъна в тях. Докато я гледам, тя си поема бавно дъх, почти незабележимо извива гърба си, зърната на гърдите ѝ се потриват в тъканта на ризата ѝ и привличат погледа ми.
Виждал съм същото и в по-добро изпълнение — но точно сега не мога да се сетя кога.
Тя само хвърля примамка и проверява дали нещо ще се хване на кукичката. Затова и наговори всички тези глупости — размъти водата, за да се хване рибата в мрежата — и познайте, аз съм идиот. Трябва да съм пълен идиот, защото не искам да се хвана.
— Остави — казвам ѝ. — Знам всичко.
Очите ѝ се отварят широко.
— За…?
— Ламорак и Палас. Знам какво има между тях.
Тя изглежда смаяна.
— Ти знаеш? Тогава защо… как можа… Имам предвид, Ламорак и Палас, и това, което ти направи…
Някакъв много, много силен човек, който е достатъчно малък, за да се побере в черепа ми, започва да млати нещо, което се намира някъде зад очите ми. Явно използва боздуган.
— Може ли да не говорим за това, моля?
— Ами… Тоест, Каин, извинявай, че се бъркам, но… между теб и Палас всичко ли е приключило? В миналото ли е вече?
Оня тип в главата ми сменя боздугана с електрическа резачка и тя започва да ръмжи в ушите ми.
— Според нея е точно така.
— Каин…
Ръката, която тя полага върху рамото ми, край бинта, с който е превързан трапецовидният ми мускул, е топла и силна и от лекия ѝ натиск възлите на мускула ми се отпускат. Срещам погледа на теменужените ѝ очи и… Тя не просто се заиграва с мен, това е нещо много по-съблазнително и фатално от фино предложение за секс. Тя ми предлага разбиране.