Сега тя щеше да бъде тук, до него.
Щеше да бъде в безопасност.
Горчивата рана от това знание го ядеше — той беше държал живота ѝ в ръцете си и го беше изтървал. За няколко дълги секунди не можеше да мисли, почти не можеше да вижда, беше способен само да усеща вкуса на пепел и извънредната болка от провала.
Когато се опита да се изправи, всичките му рани се обадиха: дълбокото натъртване на рамото от смазващия захват на Бърн; подутото му, пламнало коляно; накъсаната болка в трапецовидния му мускул, която шареше с трескави пръсти в посока към врата му; многочислените болки, бодежи и натъртвания от хвърляния във въздуха и удари с облечени в желязо тояги. Но най-мъчителната рана, която отнемаше най-много сила от коленете му и изтласкваше въздуха от белите му дробове, беше острието от съжаление, което беше забито в сърцето му и пулсираше в такт с туптенето му.
Едва по-късно, бавно, постепенно, през мъглата от болка започнаха да се промъкват въпросите: Как се беше озовал тук? Защо, за бога, го бяха върнали обратно.
„Какво става, мамка му?“
Актьорите никога не ги отзовават насред Приключение; това просто не се прави. Мамка му, на Колбърг му е било необходимо специално разрешение от Борда на шибаните директори, за да го върнат на края на „Слуга на Империята“ — как ще може да се оправдае това?
Защо изобщо ще му позволяват да опитва, ако не са смятали да допуснат да победи?
Той погледна нагоре, към огледалните стъкла на Техническия център, и разпери ръце. Искаше да крещи, да буйства, да изреве предизвикателно, но единственото, което се изтръгна от гърдите му, беше накъсан шепот:
— Защо ми причинихте това?
25.
Техниците в центъра седяха зад пултовете си и гледаха безмълвно, опулили очи от смайване. Нито един не се осмели да каже нещо, да зададе някой от въпросите или да отправи някоя от забележките, които се въртяха в главите на всеки от тях.
— Това — натърти Колбърг — беше неизправност на апаратурата. Ясен ли съм? Неизправност. Знаете си работата. Вършете я.
Техниците бавно дойдоха на себе си и първо един от тях, а после и друг, а накрая всичките се заеха с изключването на прехвърлящата апаратура и прекъсването на сетивната връзка при директните зрители.
Артуро Колбърг притисна към меките си разплути гърди своя юмрук, натъртен при удара в бутона за извънредно прехвърляне. Болезнено съзнаваше колко малко е спал; замаскираното от амфетамините изтощение беше резултат от непрекъснатата нервна възбуда през последните три дни, особено през последните двайсетина часа, откакто Каин отново беше онлайн.
Избиваше го на сън в креслото, въпреки наркотика; вече почти беше изпаднал в приятна дрямка, когато подскочи от фразата на Каин за свалянето на правителството, „общо взето, подобно на нашето“. Колбърг се бореше героично срещу мъглата в главата си, докато слушаше с нарастващо недоверие разговора, който последва, и се проклинаше за липсата на бдителност, за нерешителността си. Беше се забавил твърде много и беше допуснал да се каже прекалено много. Когато ужасът му надделя над естествената му инертност и той натисна бутона, вече беше твърде късно.
Би трябвало да изпитва чувство на триумф, макар и мъничък, но все пак триумф — най-накрая беше спипал този кучи син, най-накрая беше показал и на Каин, и на Майкълсън кой командва тук. Но вместо това чувстваше вкус на прах в устата и неспокойно свиване на стомаха.
„Той знае. Каин знае.“
Колбърг погледна през огледалния прозорец надолу, към прехвърлящата платформа, на която Майкълсън тъкмо вдигаше очи към Техническия център.
„Той гледа право към мен. Но… това е нелепо. Откъде би могъл да знае, че съм тук?“
Един от техниците подсвирна тихичко и прошепна със страхопочитание:
— Доста ядосан изглежда.
Друг от техниците неуверено се усмихна.
— Съвсем различно е усещането, когато гледа по този начин към теб, нали?
Колбърг изсумтя и натисна бутона на интеркома, за да се свърже с охраната.
— Колбърг е. Изпратете екип срещу безредици в „Кавеа“. В пълно снаряжение.
Една от причините, поради която Актьорите никога не се прехвърляха по време на Приключение, беше, че емоциите, които сега изпитваше Каин, се предаваха по химически път в кръвоносните системи на пет хиляди директни зрители. Дори вкарването на транквиланти чрез венозните системи на симкреслата не можеше да елиминира вероятността да възникнат проблеми.