А го имаше и Майкълсън, който не беше получил никакви транквиланти!
Колбърг едва беше успял да свърши разговора си, а Майкълсън вече се бе изправил и започна да слиза бавно и внимателно по дългото стълбище встрани от абаносовия зикурат на прехвърлящата платформа.
Колбърг стисна устни и забарабани с пръсти в една и съща последователност — показалец, среден, безименен, кутре — отново и отново, сякаш подражавайки на четиритактов барабанен ритъм. Трябваше да каже нещо, да направи нещо, което да задържи Майкълсън на платформата, поне за няколкото минути, през които щяха да дойдат охранителите с червените си брони, лепкавата си пяна и мощните си пушки с гел-патрони.
Той включи високоговорителите и усиленият му глас прогърмя в „Кавеа“:
— Майкълсън? Ъъъ, Каин? Моля останете на платформата. Имаме неизправност в апаратурата за прехвърляне. Опитваме се да я оправим в момента; има шанс да успеем да ви върнем обратно незабавно.
Това би трябвало да го задържи. Колбърг насочи вниманието си към реалните си проблеми. Първо, трябваше да намери някакъв начин да успокои управителите на Студията по целия свят — те вероятно щяха да започнат да се обаждат, да крещят, да ругаят и по различни начини да изразяват разочарованието си от прекъсването на Приключението на Каин. Колбърг очакваше тези обаждания да започнат всеки момент, но това не беше най-големият проблем.
Той очакваше — по-скоро се боеше, че ще последва — обаждане от Борда на директорите. Трябваше да измисли някакво обяснение. При самата мисъл за разговора с празния екран и дигитално модулирания глас червата му се свиваха на възли и в гърлото му засядаше буца. Имаше нужда да си върне онази увереност, онази инерция, която беше набрал с предаването на живо, но сега му изглеждаше, че е изгубил доста повече, отколкото е спечелил. Той отвори с треперещи пръсти кутията и извади още една капсула. Извърна се от техниците и я преглътна с мъчително усилие, без вода.
— Ъъъ, ’Стратор? — обади се неуверено един от техниците. — Сигурно ще искате да видите това.
— Нямам никакво време… — започна Колбърг раздразнено, но гласът му веднага секна и устата му внезапно пресъхна, когато машинално погледна в указаната му посока.
Долу, в „Кавеа“, Майкълсън се носеше по дългата рампа на централната пътека, устремен към вратата.
Това можеше да се превърне в проблем.
Но на Колбърг му плащаха именно за да разрешава проблемите. След само миг колебание той отново се свърза с охраната.
— Пак е Колбърг. Изпратете трима души от отряда за борба с безредици в офиса ми. Не в „Кавеа“, не в Техническия център, а в моя офис, разбрахте ли?
Асистентът му вече си беше тръгнал след края на работното време; щяха да имат уединението, от което Колбърг се нуждаеше.
— И нека да не са от общия състав, а от специалистите. Искам трима специалисти в офиса си и още трима специалисти тук, в Техническия център. Наредете им да задържат Хари Майкълсън и да го ескортират до офиса ми. Разрешава се да употребят сила.
Той се обърна към техниците и погледна изплашените им лица.
— Когато Каин дойде тук — а той ще дойде, не се заблуждавайте, насам се е насочил — му кажете, че го очаквам в офиса си. Нито повече, нито по-малко. Скоро ще дойдат трима от охраната, за да го отведат там. Най-добре не говорете много-много с него. Смятам, че той, ъъъ… възнамерява да нарани някого. По-добре направете така, че да не сте вие.
При тези думи той се насочи към вратата на Техническия център, с цялата бързина, на която беше способен.
26.
Хари погледна нагоре, към огледалния прозорец на Техническия център. Докато ехото от думите, разнесли се по високоговорителите, заглъхваше, той осъзна, че зад тези прозорци можеше да намери някои отговори.
С тази мисъл дойдоха и незабавните действия — той се спусна от прехвърлящата платформа и се понесе из залата. Петте хиляди директни зрители, които бяха изпълнили „Кавеа“, дори не помръднаха — те бяха потопени твърде дълбоко в химически предизвикан сън, в режим на изчакване, който постепенно щеше да им върне собствените им самоличности.
Облечените в смокинги разпоредители се разбягаха при появата му и широките крила на задната врата на „Кавеа“ се отвориха, удряйки се гръмко в мраморните стени. Хари се втурна през прага. Заради раненото коляно му идваше да вие при всяка крачка, рамото му пламтеше, но нищо не можеше да заглуши ужасната болка, притиснала сърцето му.