— И Крийл така си мислеше.
— А?
— Задайте ми един въпрос, Администратор. Попитайте ме откъде знаех, че Кралските очи няма да ме застрелят на място, няма да ме застрелят като бясно куче, когато убия Посланика на Манастирите? Хайде, попитайте ме.
Колбърг застина.
— Ъъъ…
— Не знаех — каза Хари спокойно. — Помислете си за това.
Очите на управителя бавно се опулиха, а устните му замляскаха, сякаш се е канел да говори, после е спрял, после пак се е наканил, но не може да реши какво да каже. Той започваше да осъзнава, че може да умре тук, в офиса си, още сега.
— Помислете си за това — повтори Хари. — Помислете си за това, преди да решите, че можете да пожертвате живота на Шана заради по-високи рейтинги, заради шибаната ви печалба…
Хари млъкна, осъзнавайки какво е казал току-що.
Стоеше върху килима и примигваше.
За втори път през последния половин час около него звънтеше кристален дъжд и парченцата се нареждаха в нова картина.
Програмата „Дълъг формат“. Ламорак в режим чесмод — отрязан от надзора на Студията. А Колбърг беше казал нещо за това, че „Аленото огнивче“ на Шана върви твърде добре, твърде лесно… И после внезапното позоваване на ранга — обичайна маневра, позволяваща да се избегне отговора на един прост въпрос: защо е изчакал точно до този момент, преди да натисне бутона? Кое е станало последната капка?
Какво възнамеряваше да направи в този момент Каин?
Да каже истината за Ламорак.
А тази истина би могла да попречи на Студията, да попречи на Колбърг само ако Ламорак изпълнява договора си.
Ако някой му е наредил да я предаде.
— О, боже — простена Хари. — О, боже. Мамка му…
Всичката тази жестокост, всичката болка, страхът, загубите, всичкото това страдание — не само неговото, но и на Шана, на токалите, на Талан, на мъртвите близнаци, дори изтезанията на Ламорак — всичко това е започнало тук. В този офис. Зад това бюро. В сгърчения червясал мозък на този зъл човек…
— Тя беше права — въздъхна Хари. — Шана беше права. Всичко е заради печалбата. Заради рейтингите. Тя не можеше да привлече достатъчно публика, значи, е трябвало да бъде саботирана. Да бъде предадена, за да отида да я спасявам. Вие сте могли да направите от това глобално събитие. Вие. Не Ламорак. Вие.
Хари почувства как коремът му се свива, как краката му се разтреперват. Каин се гърчеше там, вътре в него, гладен, жадуващ кръв.
— Какви ги плещиш?
— Какво му предложихте? Познавам Карл от десет години. Какво може да сте му предложили, че да го накарате да се съгласи на това?
Колбърг сви месестите си устни в нещо, наподобяващо смачкан червеникавокафяв сфинктер.
— Майкълсън, не знам какво си мислиш, но настоятелно ти препоръчвам да не повтаряш никое от тези безумни обвинения извън този офис. Бордът на директорите настоява за твоето киборгизиране, Майкълсън, само защото си направил определени коментари; единствено благодарение на моето ходатайство си все още жив и свободен. Ако кажеш нещо подобно публично, няма да съм в състояние да те защитя.
А после вече беше твърде късно: Каин се беше изтръгнал и бе завладял мозъка на Хари, и се навеждаше над масата, оголил зъби.
— Колбърг — каза Каин, — няма да те убия. Няма да те убия, защото от това няма да те боли достатъчно…
Той се канеше да продължи със списъка на всички начини, по които беше способен да предизвика болка, и да ги демонстрира един по един, но Колбърг внезапно се метна под бюрото си, крещейки:
— Стреляйте, стреляйте, стреляйте!
Пушките в ръцете на охранителите изреваха и след четвърт секунда излелите се от дулата им като вода от маркуч гел-патрони запратиха Каин в алено небитие.
27.
Изчервяването на Талан започна с розови петна на високите скули, после се разпростря като слънчев изгрев около очите ѝ и надолу по шията. Необичайно свенливата ѝ усмивка и начинът, по който почти, но не съвсем, издърпа ръката си от дланта на Величеството, в съчетание с престорено небрежните ѝ отговори, скоро накараха Краля на Кант да се зачуди кой кого съблазнява тук.
Той просто убиваше времето в леки закачки, но колкото повече се заиграваше с Талан, толкова по-заинтригуван ставаше — и толкова по-сигурен, че тя играе неговата игра по-добре от самия него. Очарователна жена, общо взето, и по думите на всички — великолепен боец, почти равна на Каин, а според някои — дори по-добра от него. Колкото повече разговаряха, толкова повече Величеството се улавяше да си мисли какъв би бил животът му с кралица на Кант до себе си, кралица воин, страшилище за враговете му, но обичана от неговите Поданици…